Дигитален архив „Стари Цариброд“ представя личните спомени на д-р Константин Гоцев* за развитието на революционните борби в царибродска околия и борбите в ЮКП в периода 1888-1944 година.
Те са личен и пристрастен поглед за цялостното обществено, социално и политическо развитие на Цариброд от 1888 до 1944 година.
Те започват с представянето на Цариброд в началото на 20 век, в географско и икономическо положение – занаятчийските занаяти, тяхното пропадане поради навлизането на чужди стоки; обедняването и безработицата на селяните и натрупването на капитали от лихвари и едри чорбаджии; тежкия физически труд, лошото заплащане и лошите условия на работа; общата ниска грамотност – едва 15%.
Всички тези изброени фактори са предпоставката за развитието на учителска социалистическа организация още през 1905 година, която по-късно се превръща в царибродска партийна организация и принадлежи към вече създадената Българска Работническа Социалдемократическа Партия – БРСДП /т.с./ и първа посява семето на социалистическите идеи, както сред царибродската интелигенция, така и сред занаятчийските работници в града.
Тук не можем да не споменем, че спомените разкриват стройната и силна социалистическа организация към Българската комунистическа партия, която се развива през годините до 1920-та и силното влияние, която оказва тя върху съзнанието на гражданите и селяните на Цариброд и околията му. Д-р Гоцев споделя в спомените си „Преди оформянето на партийната група в града бе вече образувана работническа просветна група „Христо Ботев“, която датира още от 1899 г.“.
В спомените силно изпъкват левите убеждения на д-р Гоцев, неговото преклонение пред марксическите идеи за отхвърляне на буржоазното управление и установяване на власт, която истински се грижи за интересите на народа.
Чрез позоваване на статии, отпечатани във вестник „Работнически вестник“, той ни разкрива развитието на борбите на работническата класа за достойно заплащане на труда и за по-добри условия на работа. Позовава се на политическата обстановка в България като цялостно влияние върху икономическия и обществен живот в Цариброд, но и разкрива непознати детайли и ни въвежда в политическите борби на местно ниво в града и околията и въпреки че са минали повече от сто години сякаш всичко оживява. Силно личи неговото лично отрицателно отношение към тежките условия на труд.

 

Чрез спомените узнаваме, че Първи май, Празникът на труда е почетен в Цариброд още през далечната 1889 година, а през годините той е силен повод за провеждане на многохилядни манифестации в Цариброд в подкрепа на работническата класа.
Друг интересен факт от неговите спомени е поканата на царибродската партийна социалистическа организация към пиротските другари-работници на 5 декември, 1910 година, където по време на манифестация в Цариброд се издига лозунга „Драги другови живела Балканска Демократска Федеративна Република“, тази среща е представена и на страниците на Работнически Вестник през декември, 1910 година.
Събитията около предаването на Цариброд и Босилеград на Кралството на сърби, хървати и словенци по силата на Ньойския мирен договор през 1920 година са представени чрез статии във вестниците и разкриват тревожността на населението в онези години.
В спомените е представена като цялост политическата обстановка в кралството в периода 1920-1921, протестите срещу закона „Обзнана“, забраняването на ЮКП и нейната невъзможност да изгради силна и стабилна организация сред широките работнически маси, отслабена както отвън, така и от вътрешни фракционни борби.
Той разказва и за укриването от него на видни югославски комунисти като Моше Пияде по време на пътя им за участие като делегати на ЮКП за 2-рия конгрес на БКП през 1922 година.
Д-р Гоцев описва и събитията в Белград през 1929 година, когато е студент по медицина и участник в голямата студентска стачка, която преминава в демонстрация по време на погребението на професор Георгиевич, известен и уважаван патолог от Медицинския Факултет на Белград.
След своето дипломиране като лекар, разказва за назначението си като стажант-лекар в Нишката болница и за организираното от него бягство на комуниста-арестант Ковачевич, в следствие на което е арестуван и изтезаван в продължение на месеци в Нишкия затвор като опасен комунист.
Отново в същия си стил представя политическите борби в Кралство Югославия и как те се отразяват в Цариброд. Разказва за развитието на нелегалната комунистическа дейност, част от която е. Споделя лични срещи и разговори, за да представи в каква политическа ситуация помага на сръбски комунисти като лекар и неговото активно участие в изградения нелегален канал между БКП и ЮКП за предаване на сведения, печатни материали, пари, лекарства и други, както и участието му в създаването и развитието на дейността на Царибродския партизански отряд „Момчил Войвода“.

Спомените, написани през 1969 година, завършват с вземането на властта и освобождението на Цариброд от фашистката окупация. Те включват следните периоди:
– Социално-икономическа характеристика на Цариброд и района
– За разпространението на социалистическите идеи в Цариброд /1900-1904/
– За масово-политическата дейност на партийната организация в Цариброд /1904-1920/
– За отношенията между БКП и Югославската КП /1921-1940/
– За връзките с Пиротския и Нишавския партизански отряди

Към настоящият момент спомените се съхраняват във фонд „История на БКП“, Държавна агенция „Архиви“, гр. София.

История на революционното движение в Цариброд и борбите в ЮКП – можете да свалите ТУК

*д-р Константин Гоцев е роден през 1895 година в Цариброд, Княжество България в семейството на Гоце и Цика Мадови. Неговият най-голям брат Христо Гоцев е първият поет с отпечатана стихосбирка в Цариброд през 1909 година. От малък е свидетел на дейността на по-големите си братя Христо и Младен Гоцеви и възприема социалистическите идеи. Член е Б.Р.С.Д.П. /т.с./ от 1918 година. Обявен е за опасен комунист от царибродската полиция и е интерниран в гр. Чирпан, България през 1925 година, където се омъжва за Анна Стоенчова. През 1930 година се ражда единственото му дете Татяна в Цариброд. През 1932 година се дипломира като лекар в Медицински Факултет в Белград. Поради активната си комунистическа дейност му е забранено да работи държавна работа и д-р Константин Гоцев развива частна лекарска практика.
По време на Втората световна война е активна част от канала между БКП и ЮКП. Един от създателите е на Нелегален Околийски Комитет и на Царибродския партизански отряд „Момчил Войвода“, чиито координатор за гр. Цариброд е.
След края на войната продължава да развива частна лекарска практика и заема висши ръководни комунистически постове в Цариброд. След резолюцията на ИНФОРМБЮРО и разрива на отношения между БКП и ЮКП е свален от всички ръководни длъжности и изключен от ЮКП. През пролетта на 1949 година емигрира тайно в България. В края на 1949 година влиза в състава на Дружество на югославските граждани в НР България в гр. София. Работи като лекар в гр. София до своето пенсиониране. Умира и е погребан в гр. София през 1975 година.

Повече за живота и дейността на д-р Константин Гоцев можете да прочетете на страниците на www.gotzevi.com