Скъпи читатели,

По време на моите проучвания, свързани с историята на развитието на българския периодичен печат и с развитието на Цариброд макар и тъжен се оказа факта, че българските специализирани издания, отпечатани в последните 60 години не разглеждат отделно или в цялост царибродските списания и вестници. Редица изследователи на българското журналистическо слово не само че не познават царибродската преса, но и липсва цялостно проучване и представяне от тяхна страна. И ако по времето на комунизма, можем да приемем това обстоятелство поради следването на партийната заръка, то 28 години след неговото падане, няма обяснение за тази осезаема липса.

„Царибродският периодичен печат 1889-1919“ от Мария Гоцева, корица

Ето защо фокусът на настоящото изследване е насочен към представените списания и вестници от Цариброд:

научно-литературно списание „Домашен учител“, 1889-та година;

местен вестник „Цариброд“, 1901-1902;

независим вестник „Нишава“, 1909-1912, 1913, 1915 /;

седмично списание за хумор, сатира и обществен живот „Клопотар“, 1919 г.

Целта на изследването е да представи развитието на царибродския периодичен печат от Освобождението до 1919-та, ситуирано в контекста на развитието на българската периодика, повлиявана предимно от политиката и нейната цензура.

Анализът, който държите в ръцете си макар и нескромно да звучи, отговаря именно на тази необходимост – едно по-задълбочено изследване на царибродския периодичен печат, като неделима част от историята на българската периодика. В този смисъл основният принос се явява за първи път цялостното представяне и анализиране на царибродския периодичен печат в периода от 1889-та до 1919 година. Резултатите от анализа на конкретните издания разкриват социална значимост и роля за политическото, общественото, културното и образователното развитие на Цариброд.

Приятно четене!

От авторът

„Царибродският периодичен печат 1889-1919“ – ТУК