Христо Гоцев, Цариброд, 1917 г.

Христо Гоцев е роден през 1880-та в семейството на Цика и Гоце Мадови в Цариброд. През 1909 г., издателство „Минев и Хаджиев“ в Цариброд отпечатва неговите „Стихове и проза“. Така той става първият публикуван царибродски автор. Излизането на неговата книга съвпада със стартирането на независимия седмичен вестник „Нишава“, където също биват публикувани негови разкази, в рубриката „Подлистник“, и стихотворения през годините.
Христо Гоцев заедно със свои другари и по-малкия си брат Младен Гоцев учредяват учителска организация в началото на 20-ти век. Само три години по-късно тя прераства в БРСДП /т.с./, където развива силна обществена и политическа дейност и се бори за по-добри условия на труд, по-добро заплащане и по-малко работни часове. Участва редовно в организирането на стачки и беседи в Цариброд и Царибродско.
Христо Гоцев създава семейство със Стойка Ненова от Ямбол, но къде и кога се женят няма данни. На 1 май, 1922-ра е роден техния единствен син – Георги. От полицейското досие на неговия брат д-р Константин Гоцев научаваме, че Христо Гоцев заболява от туберкулоза, в следствие от прекаран почти едногодишен арест в пиротския затвор, заради левите си убеждения и нелегалната комунистическа подривна дейност. Христо умира през август 1925-та година, едва на 45 години. Три години по-късно неговата съпруга Стойка затваря очи завинаги на 32-годишна възраст, също болна от туберкулоза. Останал сирак техният син бива отглеждан от дядо Гоце и баба Цика в Цариброд. Туберкулозата не го подминава и него. Въпреки грижите на своя чичо д-р Гоцев, той умира на 17 години в Цариброд през 1938-ма. Погребан е в Цариброд. В семейният архив се пазят негови стихотворения и картини.
Над сто години по-късно имате възможност да се докоснете до творчество на Христо Гоцев чрез издаването на дигиталното второ фототипно и допълнено издание на „Стихове и проза“. В съвременния вариант са включени и три разказа, които са отпечатани за първи път във вестник „Нишава“ в периода 1909-1910 г. В книгата за първи път се публикува и неговия разказ „Мила жертва“. Христо Гоцев го пише в продължение на 4 години, в периода 1910-1914 г. Оригиналният ръкопис се съхраняваше 100 години в семейния архив на фамилия Гоцеви. Той бе дарен на Народна библиотека „Детко Петров“, гр. Цариброд, Р. Сърбия от неговата пра-племенница Мария Гоцева.

Приятно четене!

Христо Гоцев, „Стихове и Проза“ – четете тук