Крум Младенов Вълков е български писател и читалищен деец, роден през 1907-та в Цариброд. Дядо му е съпровождал и укривал Васил Левски из Софийско. Семейството, в търсене на работа и препитание, се преселва в София, където той завършва гимназия. Работи като коректор в Държавната печатница. За пръв път публикува във в-к. „Глобус” (1926-1929). Сътрудничи на редица литературни издания от началото на 30-те години на 20-ти век. Публикува свои творби в хумористичния седмичен вестник „Жупел”, под редакцията на Георги Караславов, в периода 1931-1934 и „Хоровод” на Челкаш (1937-1939). Негови произведения има и на страниците на в-к. „Горчив смях” (1936) под псевдонима Ничи Северъ. Редактира левия хумористичен вестник „Щурмовак” (1944-194..) и сп. „Читалище” (от 1944). Автор на сатиричните книги „Горчив смях” (1940-та), /под псевдонима „Ничи Северъ“/ „Огън и жупел” (1957-та), „Мед от оса” (1967-та), на стихосбирките „Огнена сплав” (1951-ва) и „По следите на птиците” (1967-та), като в поезията му преобладават гражданските, социалните и революционни мотиви.
Член на БКП от 1922-ра. Антифашист. След 1944-та ръководи Сдружението на работниците при Държавната печатница „Печатарска задруга”. Участва в ръководството на кооперативното издание „Народна култура”, избран е за народен съветник. Директор на Държавно военно издателство и издателството на ОФ. Член на Съюза на българските писатели и на Върховния читалищен съюз. Умира на 20. 02. 1967 г. в София.
в-к „Горчив смях“, бр. 1 от 29 януари 1936 г.