През 2023-та се навършват 120 години от рождението на царибродчанина Златан Дудов /1903 – 1963/ – най-известният български режисьор, драматург и сценарист, живял и творил в Германия.
По този случай Институтът за изследване на изкуствата на БАН, сектор „Екранни изкуства“, реализира проектът „Един българин – класик на германското кино Златан Дудов“, чиято програма бе открита с изложба със същото мото. Събитието се състоя на 27 март, в гр. София, в изложбена зала „Архиви“ на Държавна агенция „Архиви“.
Авторът и куратор на изложбата доц. д-р Александър Донев*, чрез 26 табла акцентира върху по-значимите събития и моменти от живота на Златан Дудов – от раждането му в Цариброд до работата му като кинорежисьор и ръководител на творчески колектив „Група Берлин“ във филмова студия ДЕФА, пише на своя сайт Институтът на изследване на изкуствата на БАН.
проф. Йоана Спасова-Дикова; Пламка Бошнякова, д-р на дирекция „Публичност на архивите“ на Държавна агенция „Архиви“ и доц. д-р. Александър Донев
Изложбата бе открита от директорът на Института за изследване на изкуствата проф. Йоана Спасова-Дикова и Пламка Бошнякова – директор на дирекция „Публичност на архивите“ на държавна агенция „Архиви“.
Ръководителят на проекта доц. д-р Александър Донев изрази своята благодарност към ДАА за оказаното съдействие във връзка с достъпа и работа с документи, съхранявани във Френския национален архив, които дават сведения за малко известния период на пребиваването на Златан Дудов във Франция след като напуска Германия. Като пример доц. Донев посочи досието на Златан Дудав, свързано с арестуването му и подготовката за изпращането му в концентрационен лагер, което е запазено в архива на Парижката префектура, пише в официалния сайт на ДАА.
доц. д-р Александър Донев /в средата/, куратор на изложбата за Златан Дудов
В изказването си проф. Донев подчертава, че седемдесет и пет процента от представените в рамките на изложбата факти се изнасят за първи път. В тази връзка, той изтъкна важността на сътрудничеството с архивистите за разкриването и популяризирането на минали събития и факти. Доц. д-р Донев сравни живота на Златан Дудов с роман и допълни, че неговите филми са изключително интересни знаци на една епоха от развитието на киното, както и че от съвременна гледна точка в тях се откриват все повече идеи и художествени решения, които биха могли да бъдат валидни и днес. Той посочи още, че режисьорът е също така и пример за български емигрант, който никога не забравя страната, от която е тръгнал. Кураторът изрази надежда, че изложбата ще постави началото на едно преоткриване на Златан Дудов и неговото място в българската култура, съобщава още ДАА.
Изложбата е открита до 7 април, всеки работен ден от 09:00 ч. до 17:30 ч. Фотограф на откриването на изложбата е Зафер Галибов.
Програмата представи две прожекции на неговите филми „Кристине“, последния филм на Златан Дудов /1963 г., дигитално реставрирана версия/ и първия му филм „Куле Вампе“ от 1932 г., също дигитално реставрирана версия.
Честванията завършват с премиерата на книгата на доц. д-р Александър Донев „Златан Дудов. Правият път към киното“. Тя ще се състои на 6 април, четвъртък, от 18:00 часа, в зала „Резонанс“, Дом на киното, гр. София.
С финансовата подкрепа на Столична община, Столична програма Култура, Направление „София – творчески град на киното“ (под егидата на ЮНЕСКО) и в партньорството с Гьоте институт (София), Фондация ДЕФА (Берлин), Архивна Академията на изкуствата (Берлин), ДЕФА Филм Лайбръри при Университет на щата Масачузетс (Амхърст, Масачузетс, САЩ), Национална библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий“ (София), Държавен архив София, Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ (Шумен), Народна библиотека „Иван Вазов“ (Пловдив), Съюз на артистите в България, НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, Филмскан ПроФилмскан Пр.
*доц. д-р Александър Донев е роден на 6 юни 1961 г. в Димитровград. Завършва НАТФИЗ (тогава ВИТИЗ) през 1988 г. Работи като редактор в списание „Кино“ (до 1991 г. „Киноизкуство“) и като управител на издателство „Народна култура“. Има опит като заместник-програмен директор на БНТ и изпълнителен директор на НФЦ, продуцент и филмов разпространител. Автор на филми като режисьор и сценарист, и на многобройни публикации като кинокритик от 1984 г. до днес. Доцент в Института за изследване на изкуствата при БАН и преподавател в НАТФИЗ. Публикува книгите: „Помощ от публиката. Българските филми и техните зрители в началото на ХХI век“ (2018); „Независимите в киното. От Едисон до Нетфликс“ (2019), „Картографиране на филмовата неопитоменост. Независимо, аматьорско и алтернативно кино в България след 1989 година“ (2021). Преводач от немски, заедно с Гергана Фъркова, на книгите „От Калигари към Хитлер. Психологическа история на германското кино“ (1991) от Зигфрид Кракауер и „Съчинения по естетика на медиите“ (2022) от Валтер Бенямин.