корицата на книгата за поп Апостол Иванов от с. Изатовци
Дигитален архив „Стари Цариброд“ представя книгата на Апостол Апостолов* „В сенките на прадедите. Родът на поп Апостол“. В нея авторът и внук на поп Апостол Иванов задълбочено изследва живота и делото на своя дядо. Също така книгата е своеобразно родословно дърво, което проследява житейския и професионален път на всеки един от наследниците на видния свещеник до наши дни, разпръснати в няколко държави.
Не мога да не спомена, че Апостол Апостолов разглежда и сложните политически процеси свързани с Българското малцинство в Сърбия, като се спира на по-важните исторически моменти – решението от Ньойския договор и присъединяването на част от Западните покрайнини на КСХС; Втората световна война; Резолюцията на Информбюро, падането на Желязната завеса през 1989-та и положението на българите към 2014-та, когато е издадено изследването.
поп Апостол /1876-1930/ от с. Изатовци, Царибродско
Апостол Иванов е роден в с. Изатовци, Царибродско през 1876 г., в семейството на поп Иван Апостолов. Строго спазвайки традицията той е кръстен на дядо си по бащина линия поп Апостол Иванов и като тях двамата става свещеник. За съжаление сведенията за неговия баща са оскъдни. Единствено се знае, че той е роден в с. Прекръсте /днес общ. Драгоман/ и по семейна традиция носи името и фамилията на своя дядо. След като става свещеник е назначен в с. Изатовци, където среща своята бъдеща съпруга. Двамат имат и син Йордан, който се е занимавал със земеделие. Свещеник Иван Апостолов е и един от дарители на иконата на Св. Богородица, при построяването на църквата „Рождество Богородично“ през 1894-та в Цариброд, като по този начин името му и добрината му вечно ще живеят в сърцата на вярващите.
Фрагмент от иконата на Св. Богородица, в църквата „Рождество Богородично“, Цариброд, с имената на дарителите, сред които и на поп Иван Апостолов.
Поп Апостол Иванов сключва брак с Райна Виденова от с. Годеч и имат 8 деца – Иван, Елена, Асен, Евгения, Методи, Кирил, Атанас /Анто/ и Славка. Те живеят смирено и благочество, въпреки трудностите през които преминават – високите нива на бедност, неграмотност и детска смъртност сред населението в началото на 20-ти век, войните и последствията от тях както икономически, така и териториални. За съжаление неговия житейски път приключва едва на 54-годишна възраст, когато е застрелян от поручик Терзич, сръбски военен, през 1930 г.
поп Апостол Иванов, неизвестна година
Ето и какво пише в предговора на книгата и мотивите на автора за нейното написване: „За да може личността да усъвършенства своето развитие, да оценява настоящето, времето, в което живее, и да гради своето бъдеще, трябва добре да познава своето минало. Миналото на своя край, неговото развитие. Миналото на своя род!
Това ме накара да се заема с трудната задача да събера всичко, което все още може да бъде събрано, за моята фамилия по бащина линия. А тази голяма, уважавана фамилия, за която много съм слушал от моя баща, заслужава да бъде описана за идните поколения. Започнах да събирам информация за рода, която да бъде споделена с настоящето и бъдещите поколения. Кой знае, може би някой ден, в друго време, ще се роди наследник, с интерес към непознатото минало на своите предци и ще потърси историята на своя род и записаното на хартия в друго време, вече с пожълтели и покрити с прах корици…
Съзнавам отговорността, която поемам. Страшното е, когато човек престане да си поставя въпроси, за да избегне да им отговаря. Това не е нищо освен духовна смърт. Унизителна и противна пред другата. А живуркането без цел е просто самоубийство. Ето това ме мотивира да започна тази трудна и отговорна задача не само пред самия себе си, но и пред идните поколения, които ще бъдат след нас и по написаното ще съдят за нас, за своя произход и род.“
Тук не мога да не подкрепя неговите слова, защото стичам че всеки един от нас именно това ни води към историческите изследвания. С убеждението, че в днешното младо поколение растат нови изследователи, които да продължат нашите усилия в тази насока!
Книгата на Апостол Апостолов „В сенките на прадедите. Родът на поп Апостол“ е издадена от издателство „ЛИБРА СКОРП“, през 2013 г., в гр. Бургас, България. Тя също така съдържа и богат снимков материал, чрез който оживяват поп Апостол, неговата съпруга и множество наследници, които вече не са на тази земя.
„В сенките на прадедите. Родът на поп Апостол“ – натиснете ТУК
Поп Апостол и неговите наследници, снимки от семейния албум на Апостол Апостолов
Родът на Апостол Апостолов по майчина линия от с. Изатовци, Царибродско
Изключителни благодарности на Апостол Апостолов за предоставянето на книгата и допълнителните снимки!
Достъпът до книгата е безплатен и неограничен. Сайтът се финансира със собствени средства!
*Апостол Апостолов е второто дете в семейството на Методи и Даринка. Роден е на 15 юли 1940 в Куршумлия. През 1965 г. се дипломира специалност „Биология“ и професионална квалификация „хидробиолог-ихтиолог“ в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Работи в различни направления – преподавател в гимназия “Васил Левски” и в Немска езикова гимназия в Бургас; завеждащ природонаучния отдел в музея в Бургас /1969-1974 г. /, в предприятие “Черноморски риболов” в Бургас. Главен специалист по марикултури в Държавно обединение “Рибно стопанство” /1979-1987 г. /; завеждащ Направление „Марикултури и експериментална база по марикултури“ в Института по рибна промишленост, гр. Поморие /от 1987 г./.
През 1983 г. защитава докторска дисертация, а от 1988-та е доцент. В периода 1991-1992 г. е член на временната управа в община Бургас и е заместник-кмет по Образование, култура, здравеопазване и социална политика. От 1992 до 1995 г. е заместник-кмет по Екология в община Бургас. От 1996-та е преподавател в университет “Проф. д-р Асен Златаров” в Бургас, а в периода 2004-2007 г. е заместник-декан на факултета по “Обществени науки” в същото висще учебно заведение.
През 2003-та Биографичният институт във Вашингтон, САЩ го включват в книгата “500-те водещи учени в света”, а през 2010 г. го награждават със златен медал за принос в науката.
За заслуги към опазване на градската среда и зеленото богатство на община Бургас през 2011 г. е удостоен със специалната награда “Флора-Бургас-2011”.
Семеен, с две деца.