Представяме Ви Методи Петров-Мето – един от най-обичаните царибродски художници за своето време, а и досега. Изследването за него е публикувано в сборника „Моите срещи с духа на Цариброд“, с автор Донка Стоянова Николова*. Книгата е издадена от Народна библиотека „Детко Петров“ в гр. Цариброд/Димитровград, Р. Сърбия, през 2022 г.

Методи Петров е роден на 23 май 1920 г. в село Желюша, само на 2 километра от Цариброд, по посока Пирот. По това време вече част от Кралство на сърби, хървати и словенци /КСХС/. Завършва основното училище в родното си село, а гимназия в Цариброд. Приет е в Академията по изобразителни изкуства в Белград. Поради началото на Втората световна война и тежкото финансово състояние на семейството прекъсва следването си и започва да се самообразова при по-големия си брат, художника Иван Петров. По това време става и част от царибродския партизански отряд „Момчил войвода“.

До 1943-та е в София, където илюстрира книги на писателите Орлин Василев* и Георги Караславов*. Интересен факт е, че двамата братя се считат за основоположници на българския комикс. Публикуват свои комикси в софийския вестник „Вечер“ и в пловдивския „Родопски глас“, някои от тях по-късно Методи Петров отпечатва и в детския в-к „Другарче“.

В периода 1945-1951-ва работи в Скопие и е сред основателите на македонския хумористичен вестник „Остен“. Създава и първия македонски комикс „Кузман капитан“*.

За съжаление, двамата братя стават жертви на титовския режим и са заточени в концлагера „Голи оток“, където лежат и много други българи от така наречените „Западни покрайнини“. Затворени там, им се осигурява спално помещение и изпълняват многобройни поръчки, сред които портрети на комунистическите диктатори Тито, Георги Димитров и Сталин.

Мето е освободен от лагера и през 1960 г. започва работа в нишавския в-к „Братство“, насочен към българското национално малцинство в Югославия. Илюстрира над 80 книги и учебници на български език. До края на живота си е сътрудник и на детския в-к „Другарче“.

В димитровградския самодеен театър „Христо Ботев“ е режисьор, сценограф, автор на костюми, гримьор и актьор. Негови карикатури са публикувани в български, чешки и югославски ежедневници. Като художник работи в направленията реализъм и романтизъм.

През годините поставя различни самостоятелни изложби в Цариброд и София, участва и в различни съвместни изложби. Има множество награди от участия в международни изложения и конкурси на карикатурата сред които:

1969 г. – Септемврийска награда за изобразително изкуство на община Димитровград.

1973 г. – Награда от Фестивала на хумора и сатирата в гр. Габрово, България

1975 г. – Награда от IV конкурс на карикатура в Земун, Югославия.

1978 г. – Награда от Световната галерия на карикатури, Скопие.

1988 г. – Награда от Клуба по анимация на Великобритания.

1989 г. – Награда от VII Международно състезание на карикатурата в Турция

През 1995-та неговия земен път приключва, погребан е в Цариброд.

На 21 ноември 2009 г. галерията в Димитровград, Р. Сърбия е назована в чест на Методи Петров – Мето. Въпреки че навсякъде той се подписва като „Мето“, неговата съпруга Венета дава съгласието си тя да носи името „Методи Мета Петров“. Разликата в изписването на неговия прякор може би идва от това как неговите близки са се обръщали към Методи Петров на галено.

Авторът задълбочено разглежда неговите живот и творчество, като по този начин читателят има възможност да се докосне до необятния талант на Методи Петров.

В проучването за художника са използвани различни източници, излизали през годините и насочени към българското национално малцинство в Р. Сърбия – списание „Другарче“, списанието на българите в Сърбия „Визия“, вестник „Братство“.

Не можем и да не отбележим и спомена „Мая и Мечо“ на Марияна Митов*. Ето какво тя пише за него: „Преди смъртта си се постара да ми направи чудна изненада. Докато седяхме в ателието му и коментирахме неговата нова картина, ми подари малък фотоалбум. Помислих, че това са наши общи фотографии, а в действителност се оказа колекция от мои детски портрети, които той е правил без да разбера. Методично подредени по дати и всеки с коментар: моята кангърка, Мака чете, Мая гледа TV, Маката спи, Маката на Нова година и т.н. и т.н.“

Представянето на Методи Петров-Мето е обогатено и с богат снимков материал на негови творби, които ни дават възможност да се докоснем до неговото многолико творчество. Също така са включени и множество негови снимки със семейство и с приятели.

Представянето на Методи Петров-Мето съдържа и изключително богат фото материал като семейни снимки, снимки на корици и публикувани комикси във вестници, както и на негови картини и скици. По този начин читателят има възможност да се докосне пълноценно до неговото многолико творчество.

През 2017 г. бе представен и документалният филм „Истините за човека и живота“ за изключителния Методи Петров Мето, в рамките на традиционния фестивал „Дни на българското кино“, с организатори Генералното консулство на Р. България в Ниш, Родното сдружение „Цариброд“ от Ниш и Нишкият културен център. Филмът, с режисьор и сценарист Петър Виденов и продуцент Ивица Иванов е заснет от „Positive Production“ /интернет портал „ФАР“/, в сътрудничество с НПО „Баланстра” и с подкрепа на Националния съвет на българското малцинство в Сърбия и Община Димитровград.

Изследването се публикува с изричното съгласие на автора Донка Стоянова Николова, за което изказвам личните си благодарности!

Приятно четене!

Методи Петров-Мето от Донка Стоянова Николова – отворете ТУК

 

*Орлин Василев е артистичния псевдоним на Христо Петков Василев /1904-1977/ Той е български писател и сценарист, функционер на Българската комунистическа партия. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година ръководи държавното радио и участва активно в установяването на тоталитарния режим в страната. Орлин Василев е награден през 1969 г. с Димитровска награда. Бил е директор е на Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.

*Георги Караславов /1904-1980/ е български писател, белетрист и драматург, академик. Романът „Снаха“, публикуван през 1942 г., е окачествен като най-висока точка в развитието на българската прогресивна проза преди 9 септември 1944 г. и получава наградата за култура „Лаврова клонка“ от цар Борис III. Активно подкрепя комунистическия режим в България. Директор е на Народния театър „Иван Вазов“ в София (1947 – 1949), главен секретар и председател на Съюза на българските писатели (1958 – 1962). С цялостното си литературно дело Караславов остава като един от големите творци в българската социално-реалистична литература. Произведенията му са преведени и издадени на много езици в чужбина – издадени са повече от 100 негови книги. Екранизирани са романите „Снаха“ (през 1954 и 1976),, „Татул“ (1972), повестите „Танго“ (1969) и „Селкор“ (1974).

Окачествен е приживе за теоретик на българската съвременна култура, както и ревностен радетел за съхраняване културната памет и творчество и личности. Допринася през 1956 г. Старият град на Пловдив да бъде обявен за архитектурно-исторически резерват и за съхраняване на възрожденския дух и хилядолетната му история.

*„Кузман капитан“ е български хайдутин и сердар. Роден е в село Върбяни, а според други източници в село Сливово в края на XVIII век. Обикаля Западна Македония и защитава местното население от нападенията на албански разбойници. Става кърседар на Охридския феодал Джеладин бег. Четата му прочиства от бандити района на Охрид, Битоля и Прилеп. Успява да разгроми бандите на Осман Мура и Дервиш Муча и поради това получава прякора Кареман, тоест герой. Умира през 30-те години на XIX век. Неговите подвизи са възпяти в много народни песни както и в поемата „Сердарят“ на Григор Пърличев.

* Марияна Митов е внучка на Васил, брат на Виолета Крумова Петрова, втората съпруга на Мето Петров. Тя предоставя албума с детските портрети заедно с текста на спомена „Мая и Мечо“. Нейното желание е те да бъдат публикувани заедно. Преводът на текста на Марияна Митов е на Донка Стоянова Николова.

*Донка Стоянова Николова е родена в гр. Средец, Р. България. Завършва български и руски език във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Живее и работи във Велико Търново. 9 години е командирована като преподавател по български език и литература в Украйна, от името на Министерството на образованието и науката на Р. България. От 2018-та е изпратена от същото министерство на същата позиция в гр. Цариброд, Р. Сърбия. Има публикации, посветени на българската литература и родноезиковото обучение в чужда езикова среда в редица украински, руски и български научни издания. Нейни интервюта, методически материали и обзорни статии има представени във в-к „Роден край“, гр. Одеса, Украйна и в алманах „Родолюбец“. Редактор е на множество сборници, сред които „Български народни песни от Приазовието“ събрани от Оксана Червенко, „Снегопадане“ на Цвета Караиванова и на ученическите такива с приказки и есета „Седмият ден на чифлика“ и „Доброчудеса“. „Моите срещи с духа на Цариброд“ е първата ѝ самостоятелна книга. През 2023 г., е назначена за преподавател по български език и литература в Молдова. Година по-късно тя е съставител и езиков редактор на сборника „Дългото незавръщане“, посветен на живота и творчеството на българския кинематографист Златан Дудов, роден в Цариброд, който работи в Германия редом с Бертол Брех.