„Клопотар“ е седмично списание за хумор, сатира и обществен живот, чийто първи брой излиза на 1-ви юни, 1919-та година. Вестникът е отпечатван както в Цариброд от печатница „Братя Хаджиева“, така и в печатница „Съгласие“ в гр. София. Разпространява се в гр. Цариброд. Негов главен редактор е Милчо Каролеев, а членовете на редакцията са Александър Димитров, Стефан Николов-Барона, Аспарух Еленков и Илиев. Освен редовните рубрики, като „Ситнежи“, „Шопска логика“ и „Царибродска антология“, в списанието се публикуват хумористични стихове и разкази, епиграми, анекдоти и карикатури, които са лично нарисувани от самия Каролеев, както и стихотворения на царибродски автори. Списание “Клопотар” се самоопределя като политически неутрално, но политическата сатира е често на страниците му.
Всеки брой на списанието излиза във формат четири страни. Винаги на първа страница е карикатура от главния редактор, в която е представена определена ситуация от политическия и обществен живот или пък е персонаж, който в онези години е бил лесно разпознаваем.
Списанието излиза от печат всеки петък – пазарен ден и още след публикуване, когато реакциите са свежи и остри, редакционния екип на вестника излиза от стаите и се разхождат из „булевардите царибродски“ и се случва някои от обидените политици и дейци да са готови да бият редакторите.
В първия си брой, на 3-та страница, самият Кло-По-Тар се представя и самоопределя по следния забавен начин: „… Аз съм безцветен и като така пред мен са всички равни както пред закона. Очила нося, но не защото недовиждам, а за да прикарват това що далече виждам, за да го пипна с ръце. Не обичам да подслушвам, но всичко чувам. Обичам да се ровя понякога из скритите кътчета на човешките души и да познавам всекиго кой какво мисли по очите… от всички най-важната ми цел ще бъде тая: да ви разправям новини за това що става в и около вас, ще ви веселя когато сте мрачни и ще гледам да не си изчепите устата когато се смеете…“.
На 27-ми юли, 1919-та година излиза последния брой на списанието. В Национална Библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. София са запазени 7 издания на списание „Клопотар“.
В периода 1952 -1953, Марин Младенов и Богдан Николова от гр. Димитровград, Югославия, като редактори започват издаването на градски стенвестник „Клопотар“. В тази си форма, списанието предизвиква голям обществен интерес сред гражданите, които чакат с нетърпение всеки следващи брой.