1. Предистория¹

1824 г., д-р Петър Берон в „Буквар с различни поучения“ за първи път пише за ползата от физическите упражнения.

1835 г., Неофит Бозвели в „Свещении катехизис” пише „Физическото възпитание требва да предхожда всички други. На детето най-напред трябва оная нужда, която неговата телесна част изисква да даде.”

1847-50 г., Найден Геров, след като завърша образованието си в Одеса, става учител в родното си село Копривщица, където включва гимнастиката в учебната си програма, за което е обявен като „московец” и се ограничава работата му.

1866 г., Петко Р. Славейков във в. „Гайда” първи изписва на български език думата „гимнастика“. В периода 1860-1864 г. са известни няколко учители в Габровското училище, в Сливен и на други места, които въвеждат гимнастически упражнения в учебните си програми.

1862-67 г., Георги Раковски създава в Белград легиона, като основа на бъдещата българска войска. В двете легии младите българи се обучават във физическа ловкост, сила и издръжливост и разбира се отлично ползване на оръжията. Отличава се Васил Кунчов от Карлово (1962) и заради юнашкото му поведение и скокове е наречен „Лъвски – Левски”. С появата и изявите на Левски започва съвременното юнашко движение.

1864-66 г., Васил Левски като учител в с. Войняговци и Еникьой създава първите гимнастически дружинки по тертипа (модела) на наученото в Легията на Раковски.

1860-98 г., Йосиф Ковачев учителства в родния си град Щип, в Прилеп, из Македония, Габрово, Кюстендил и завършва като професор във Висшето училище в София и член на Българското книжовно дружество – навсякъде акцентирал на физическото възпитание.

1871-90 г., Колман Ронже, унгарски учител по геометрия, рисуване и гимнастика (сподвижник на Лайош Кошут) в Шумен, Габрово, Свищов, Провадия, Солун. В Шумен сам построява всички гимнастически уреди, паралелка, трапец, халки, върлина и въжета за катерене и др, организира излетите сред природата и край реките, учейки ги на плуване и природо съобразен живот – началото на туризма.

В този пред освобожденски период по различен начин са приемани тези новости и това е нормално за консервативното мислене на българите, живеещи в една ислямска държава в съжителството на башибозушкото присъствие.

1878 г., юни, в освободена България възникват първите гимнастически дружества, като форма за организиране и обучаване на младото население във военните порядки и умения. Организатори са съратниците на буйния Стамболов и руски офицери. В Княжество България тези формирования стават началото на земската войска, а в Източна Румелия тях ти разформироват или преминават в местната охрана милиция по предложение на губернатора Алеко Богориди.

1881 г., кап. Георги Вазов написва монография „За военната гимнастика в училищата и в обществото”, издадена през 1884 в София.Той е генералът Вазов превзел Одринската крепост – 23 Март 1913г. Бил е и адютант на Алеко Богориди.

1885 г., септември, Съединението. Бившите членове на гимнастическите дружества и милицията на Източна Румелия само за 2 дни създават няколко дружини в защита на Съединението. Ротата на поручик Стилиян Ковачев от 100 войни става 1200 и 1000 от тях за 37 часа стигат пеша до София, една трета са боси, наметнали одяла, в дъжд, сняг и кал, стиснали пушка и торба патрони. Там ги натоварват по двама на кон и пристигат в Сливница. Когато княз Батемберг ги посреща пред щаба си в Сливница (пред кръчмата) възкликва: „Ето и печенегите ни идват на помощ.“ Такива са юнаците изгонили крал Милан от Пирот, забравил в щабната палатка и панталоните си.

1896 в Атина от 6 до 15 Април се провеждат първите съвременни Олимпийски игри. Тодор Йончев води българската юнашка делегация с единствения състезател по гимнастика Шарл Шампов, заел 5-то място.

2. Начало на гимнастическите дружества „Юнак“ в България

Инициатор за създаването на гимнастически дружества в България е учителят по химия Тодор Йончев в Софийската мъжка гимназия, завършил педагогическото училище във Виена и политехниката в Цюрих със специалности химия и земеделие. Той решава, че е необходимо физическо възпитание на младото поколение по примера на Австро-Унгария и Швейцария.

Ето защо през 1894-та с подкрепата на министъра на просвещението Георги Живков от правителството на Стефан Стамболов, Тодор Йончев кани в България 10 преподаватели* по гимнастика от Швейцария. Те започват работа в големите гимназии из страната – София, Кюстендил, Казанлък, Габрово, Варна, Лом, Габрово, Пловдив, Русе и др. В тях членуват, както ученици от гимназиите и педагогическите училища, така и представители на интелигенцията, администрацията, занаятчии и селяни. Така в рамките на 2 години, от 1895-та до 1897-та са създадени над 15 гимнастически дружества.

Година по-късно, през 1898-ма по инициатива на Софийското гимнастическо дружество е свикан конгрес на гимнастическите дружества, който основава Съюз на българските гимнастическите дружества „Юнак”². Целта на новоучредения съюз е разпространяване и развиване на гимнастиката в България; единство и взаимно подпомагане на организациите, които чрез възпитание в родолюбие да станат най-здравата опора на младата държава. Девиз на Съюза става „Здрави и силни – дружно за Отечеството“.

По предложение на Т. Йончев се избира името на дружеството – „Юнак“, с което се подчертава българския характер и вероятно се търси известно символно разграничаване от соколски организации, широко разпространените в други страни. Като поздрав между членовете още тогава се утвърждава благопожеланието „Здравей“, което вероятно допринася доста за налагането на този поздрав в съвременния български език³. За парадно облекло се възприема униформата на Ботевите четници.

Решено и да се учреди печатен орган на дружеството, именуван на следващата година „Здраве и сила“. Неговата основна задача да популяризира идеите на спортното движение⁴. Той започва да излиза през 1899 г. Първоначално се отпечатва в Кюстендил и Варна, а след това трайно се установява в София.

Членската маса се набира главно сред учениците. Ръководството се насочва и към девойките, като пропагандира идеята, че гимнастиката се отразява благоприятно на бъдещата майка.

Учредителният конгрес дава тласък на организационното развитие на Съюза. Създават се юношески и дамски чети. Организират се публични игри, сказки, срещи, вечеринки, излети и така се популяризира идеята за солидарност между хората. Устройват се и юнашки събори, на които се представят масови гимнастически игри и състезания, а за най-изявените групи и юнаци се осигурява участие в подобни събори в славянските държави. Израз на извоюваното престижно място на Съюза е увеличеният брой на симпатизантите. Към 1910 г. в него членуват 48 дружества с 4200 юнаци, 400 юнакини и 6900 юноши⁵.

3. Гимнастическо дружество „Царибродски юнак“ /1897-1905/

Малко известен факт е, че първото гимнастическо дружество в Цариброд е основано през месец септември на 1897 година и носи името „Царибродски юнак“. В писмо от 1899-та, изпратено до Председателя на Съюза на българските гимнастически дружества, се заявява желание за включване в съюза считано от 1 януари, същата година. Броят на членовете е 26 и сред тях се виждат имената на учители, търговци и занаятчии. Някои от тях са родени в Цариброд, а други в Търново, Калофер, Самоков, Чирпан, Стара Загора и Кюстендил⁶.

Първи сведения за дейността на гимнастическото дружество получаваме чрез 12-ти брой на в-к „Цариброд“ от 1901-ва, издаден на 19 декември. В рубриката „Местни новини“ четем, че членовете на дружеството са попълнили състава на настоятелство, като са избрали за главатар Владимир Тодоров, Илиева за секретар, Ставрев за касиер-домакин и Алексов – подглаватар. Интересен факт е, че то не се занимава само със спортни и гимнастически дейности. В същата рубрика научаваме, че „Царибродски юнак“ по случай коледните празници организира и театрална вечер, с поставянето на пиесата „Илю Войвода“.

Новата 1902-ра започва с хвалебствени слова за пиесата „Илю войвода“ на „Царибродски юнак“ на страниците на в-к „Цариброд“, в първия си брой за годината, и със задоволство отбелязва добрата актьорска игра на юнаците и препълнения салон⁷.

През 1904-та отново в писмо до Председателя на Българския гимнастически съюз пише, че на проведено събрание са за избрани подпредседатели Л. Пейчев и Г. Алексиев; секретар – Ив. Димитров, касиер – Цв. Алексиев, главатар – В. Тодоров и домакин – Ал. Димитров. В същото писмо се вижда и тревогата от нежеланието сред населението да се запишат като юнаци. Ето какво четем: „… и за напред с нови сили ще прогресира, а освен туй би трябвало между тукашното погранично население, което е почти без особена национална гордост се турят доста здрави основи за подновяване на Дружеството и за повдигане на патриотичния дух и националната гордост…“.

В следващите 4 години липсва информация за дейността на дружеството. Най-вероятно това се дължи на изведените по-горе трудности за набирането на нови членове. През 1908-ма отново в писмо до председателя на Българското гимнастическо дружество разбираме, че ГД „Царибродски юнак“ е прекратило своята дейност през септември 1905-та. Действията на предишното ръководство се определят като „немарливи“ и се отправя молба дружеството да не бъде изхвърлено от съюза. Подписано е от В. Гогов като председател и секретар Ив. Димитров⁸.

4. Царибродско гимнастическо дружество „Нишавски юнак“ /1911-1915/

Въпреки, че са изминали само 6 години от прекратяването на дейността на ГД „Царибродски юнак“, Царибродската общественост осъзнава необходимостта от физическото възпитание и култура сред населението. За тази цел се провеждат събрания, вечеринки и често се използват страниците на местния в-к „Нишава“, за да се насочи вниманието към този проблем.

През март месец, 1910-та, започва инициатива да се създаде ново гимнастическо дружество в Цариброд. Във вестник „Нишава“ в рубриката „Хроника“ четем следното: „Утре в 2 ч., след обед в Читалищния театрален салон ще говори г-н д-р Янчулев върху ползата от образуване на едно Гимнастическо-Юнашко дружество в града“. Инициатор е Дружеството за борба с туберкулозата и се приканват всички гражданки и граждани да присъстват⁹.

Като средство за масово общуване и призоваване към по-активни действа, в-к „Нищава“, в брой 30 от 10 април, 1910-та, на първа страница публикува статията „Гимнастиката като средство за правилното развитие на тялото“. В нея, авторът на статията Jen пише: „Все известна истина е, че едно от първите средства за развитието на тялото е гимнастиката. Тя за тялото е същото както музиката за душата, т.е. средство за да го развие…“. В статията се призовава Министерството на просвещението да подпомогне развитието на гимнастиката в училищата, чрез провеждането на обучителни курсове за учителите по време на училищните ваканции. Също така се счита за необходимо да се пропагандира физическото възпитание у младежта, чрез възобновяване на гимнастическите дружества или създаване на нови.

В запазената кореспонденция между Царибродското гимнастическо дружество и Българския гимнастически съюз от края на април`10 се известява че е изпратена определена сума пари за закупуването на „Сбирка от гимнастически упражнения за дружеств. I II IV V юнашки събори“, „Общи упражнения за II юнашки събор“ и „Ръководство по гимнастика“ от Ив. Табаков. Писмото е изпратено на бланка „Магазин „Промишленост“ и Книжарница на Георги Минов Цариброд“ и е подписано от Георги Минов. Тук за първи път се споменава гимнастическо дружество „Нишавски юнак“ като получател на горепосочената специализирана литература¹⁰.

По случай Благи петък в с. Желюша и празник на 25-ти пехотен Драгомански полк, в-к „Нишава“ съобщава: „В 11 часа се отслужи молебен, на който присъстваха, освен войската, окол. началник, гр. кмет, кмета на община Желюша, а и юнаците на Цариброд. Гимн. Д-во, на които полк. Пачев раздаде за спомен от празника, карти с ликовете на Т. В. Царя и Царицата и Т. Ц. В. Борис и Кирил. След свършване на молебена музиката засвири и юнаците в строй пред войниците, минаха пред председателя на дружеството, г-на Пачев, който поздрави поотделно юнаците и войниците“¹¹.

Интересната новина тук е, че именно командирът на 25-ти пехотен Драгомански полк, полковник Пачев е избран за главатар /ръководител на упражненията/ на ново-сформираното гимнастическо дружество. В Държавната агенция „Архиви“ в гр. София липсва информация за този период от дейността на „Нишавски юнак“.

В брой 55 на в-к „Нишава“, стр. 3, от 23 октомври 1910 г., в рубриката „Хроника“ е посместена кратка статия със заглавието „Юнашко д-во при прогимназията“. От нея научаваме, че учителят по гимнастика г-н М. Георгиев, специализирал в странство, е организирал две чети от ученици както и възнамерява да организира още две – от граждани и гражданки – госпожици и госпожи. Вестникът пише още, че на втората група „юнакини“ „…ще се предават само елегантни упражнения и такива, които би способствали за физическото развитие на жените“. Интересното в поместената новина е, че редакцията използва същия стил на изказ относно пограничното население и поддържането на патриотичния дух както в представеното по-горе писмо от 1904-та, цитирам: „Инициативата на г-н М. Георгиев е повече от похвална, тъй като в Цариброд като пограничен град, непрестанно трябва да се буди и поддържа патриотизма у младежите, тъй необходимо за преуспяването на всяка страна“.

Спортната програма на ГД „Нишавски юнак“ съдържа 15 вида упражнения. Сред тях са строеви упражнения, фехтовка, бокс, балет, тежести, разни хора и др. Дамските „Елегантни упражнения“ са с обръч, с бастуни, надбягване, прескачане и прочие¹².

Тук не можем да не споменем статията „Няколко думи за юнашките организации“ от М. Георгиев, публикувана на 1-ва страница на в-к „Нишава“, в броевете 73-74 от 1911-та, съответно от 12 и 19 март. В нея, авторът задълбочено представя значението и влиянието на юнашките дружества за развитието, както на здравето, така и на патриотизма. Подчертава тяхната необходимост и пише: „Нашата дълбока вяра, е че ще оправдаем надеждите и ще докажем, че и Цариброд може да бъде център на култура, център на обществена интимност, център на всяко нещо, което може да принесе полза за човека“. Основна цел на статията е да привлече вниманието на Царибродската общественост към необходимостта от развитие на дейността на „Нишавски юнак“ чрез записването на нови членове и съответна подкрепа.

Изминава една година от призива на д-р Янчулев за създаване и утвърждаване на дейността на юнашкото дружество в Цариброд. През месец март на 1911-та се провеждат две събрания:

• 7 март, на което е преизбрано ръководството в следния състав: председател: полк. Иван Пачев /командир на 25-ти пехотен Драгомански полк/, подпредседател: Леков, директор на прогимназията; касиер: М. Хаджиев /бел. редактор: отговорен редактор на в-к „Нишава“/, секретар-домакин: Н. Матеев, прогимназиален учител; главатар: М. Георгиев /прогимназиален учител/, подглаватар: Хр. Ахчински /основен учител/ и съветници: А. А. Връдловски и Вл. П. Тодоров /бел. редактор: бивш главатар на ГД „Царибродски юнак“/;

• 10 март, приет е проекто-устав, юнашка форма, членски внос, инициатива за построяване на игрище и избира комисия, която да издири изгубените пособия от миналите юнашки дружества¹³. Уставът е приет на 20 март, същия месец¹⁴.

В Държавна Агенция „Архиви“ в гр. София се пази писмо от април 1911 г., изпратено до УС на Българските гимнастически дружества в София, в което се моли да бъде утвърден от тяхна страна Устава на Царибродското дружество, за да започнат редовните дейности. Към писмото е приложен и списък на членовете. От него става ясно че общия брой на членуващите е 132, от тях възрастните са 58, първа и втора чета са съответно 26 и 24, а в детската чета са 24. Уставът е одобрен от УС и влиза в сила от 20 април, същата година¹⁵.

Членовете на „Нишавски юнак“ започват редовно да се събират и провеждат своите спортни игри. 25 от тях се записват да участват в игрите, които се провеждат в Загреб през юли месец на същата година¹⁶. Реалният брой обаче е доста по-малък – 11 членове и трима свободни¹⁷.

Те празнуват своя патронен празник на 20 май и ето какво пише във в-к „Нишава“ „…изпитаха горещата любов и съчувствие на почитаемото царибродско гражданство, което засвидетелства своята искреност към дружеството със своето присъствие и живото участие в молебена…, с общи юнашки хора и вечерното тържество до 10 ч., вечерта“¹⁸.

За значението на гимнастическото дружество като част от обществения живот в Цариброд показва и публикувания Годишен отчет за 1911-та, на страниците на в-к Нишава, като притурки 2 и 3 на брой 100, и в брой 118. Той е подготвен от главатаря на дружеството М. Георгиев. В него са разгледани различните трудности пред които е изправено гимнастическото дружество – липса на инициатива, апатията сред населението, тежкото икономическо състояние на града, слабата агитация, липсата на финансови средства и на уреди и пособия по гимнастика.

Въпреки тежките условия „Нишавски юнак“ се стреми да да ангажира вниманието и участието на своите съграждани. Те провеждат и множество занятия – екскурзии и разходки, участия в празненства, публични игри и събрания. Обръща се и нарочно внимание и на дисциплината и препоръки за по-добрата дейност на Нишавските юнаци.

Дейността на „Нишавски юнак“ е прекратена със стартирането на Първата световна война и обявяването на всеобща мобилизация през 1915 г.

 

Бележки:

1. https://svgeorgi-fond.com/zashto-sby1

2. „Сите Българи заедно“, „Примерът на съюза на българските гимнастически дружества „Юнак” за възпитанието и опазването на българската младеж 1895-1946 г.“, http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=272

3. Начев, Ивайлов, „Съюзът „Юнак“ и българското гимнастическо дружество в Солун“, Институт за балканистика с Център по тракология (Българска академия на науките), стр. 284

4. Пак там, стр. 286

5. Енциклопедия „Дарителство“, http://daritelite.bg/gimnastichesko-druzhestvo-yunak

6. фонд 262К, а.е. 231, опис 1, ЦДА

7. в-к „Цариброд“, брой 13 от 1902 г., стр. 3

8. фонд 262К, а.е. 231, опис 1, ЦДА

9. в-к „Нишава“, брой 29 от 20.03.1910 г., стр. 3

10. фонд 262К, а.е. 231, опис 1, ЦДА

11. в-к „Нишава“, брой 33 от 24.04.1910 г., стр. 3

12. в-к „Нишава“, брой 58 от 13.11.1910 г., стр. 3

13. в-к „Нишава“, брой 73 от 12.03.1911 г., стр.4,

14. в-к „Нишава“, брой 75 от 26.03.1911 г., стр.4

15. фонд 262К, а.е. 231, опис 1, ЦДА

16. в-к „Нишава“, брой 81 от 14.05.1911 г., стр.3

17. в-к „Нишава“, брой 100, Притурка 3 от 15.11.1911 г., стр.1

18. в-к „Нишава“, брой 82 от 21.05.1911 г., стр.2

 

 

*Луи Айер – 1894 – Лом, Силистра, Русе. 2. 9. 1916 загива като офицер при отбраната на Дойран (на 51). Погребан край с. Чаушли

Даниел Бланшу – 1894-та пристига в България. Започва работа в гимназията в Кюстендил. 1904-та се мести да живее в София. В периода 1908-1913 участва в боевете в Отоманска Македония. Умира през 1945-та в София, на 85-годишна възраст, погребан в София с изключителни почести.

Алоиз Бюнтер – 1894-та пристига в България. Започва работа в гимназията във В. Търново. През 1900-та се мести да живее във Варна. През 1926 г. Варненска Община му построява дом до Морската градина. Умира на 13.03.1934 на 71-годишна възраст. Погребан е в Морската градина (старите гробища) с високи почести.

Жак Фардел – 1894-та пристига в България. Започва работа в гимназията в Казанлък. През 1906-та се мести да живее в София. сътрудник на Министерството на външните работи. Умира на 10.07.1941 в София, на 81г., погребан с високи почести.

Шарл Шампо – 1894-та пристига в България. Започва работа в Първа Софийска гимназия. Ранен е при демонстрации в София през 1897-ма и заминава за лечение в Швейцария. Той е първият представител на България в Първите съвременни Олимпийски игри 1896г. в Атина. Поддържа активни връзки с Юнашките дружества в България до края на живота си.

Емил Кюпфер – 1894-та пристига в България. През месец юли на 1897-та напуска Габрово, заради висок професорски пост в Швейцария, владее отличен български език. Защитава българската кауза в швейцарските вестници до края на живота си.

Август Бекер – 1894 – 12. 7. 1896 напуска Пловдив, България

Жорж де Режибюс – 1894 – 12. 7. 1896 напуска Варна, България

Виктор Роберти – 1894 – 18. 7. 1895 (28) умира в Бургас

Шарл Дюванел – пристигнал през март 1894 – 1. 10. 1899 напуска Русе, за Гюргево