История на гимнастическите дружества „Царибродски юнак“ и „Нишавски юнак“ в Цариброд до 1919 г.

1. Предистория1

1824 г., д-р Петър Берон в „Буквар с различни поучения“ за първи път пише за ползата от физическите упражнения.

1835 г., Неофит Бозвели в „Свещении катехизис” пише „Физическото възпитание требва да предхожда всички други. На детето най-напред трябва оная нужда, която неговата телесна част изисква да даде.”

1847-50 г., Найден Геров, след като завърша образованието си в Одеса, става учител в родното си село Копривщица, където включва гимнастиката в учебната си програма, за което е обявен като „московец” и се ограничава работата му.

1866 г., Петко Р. Славейков във в. „Гайда” първи изписва на български език думата „гимнастика“. В периода 1860-1864 г. са известни няколко учители в Габровското училище, в Сливен и на други места, които въвеждат гимнастически упражнения в учебните си програми.

1862-67 г., Георги Раковски създава в Белград легиона, като основа на бъдещата българска войска. В двете легии младите българи се обучават във физическа ловкост, сила и издръжливост и разбира се отлично ползване на оръжията. Отличава се Васил Кунчов от Карлово (1962) и заради юнашкото му поведение и скокове е наречен „Лъвски – Левски”. С появата и изявите на Левски започва съвременното юнашко движение.

1864-66 г., Васил Левски като учител в с. Войняговци и Еникьой създава първите гимнастически дружинки по тертипа (модела) на наученото в Легията на Раковски.

1860-98 г., Йосиф Ковачев учителства в родния си град Щип, в Прилеп, из Македония, Габрово, Кюстендил и завършва като професор във Висшето училище в София и член на Българското книжовно дружество – навсякъде акцентирал на физическото възпитание.

1871-90 г., Колман Ронже, унгарски учител по геометрия, рисуване и гимнастика (сподвижник на Лайош Кошут) в Шумен, Габрово, Свищов, Провадия, Солун. В Шумен сам построява всички гимнастически уреди, паралелка, трапец, халки, върлина и въжета за катерене и др, организира излетите сред природата и край реките, учейки ги на плуване и природо съобразен живот – началото на туризма.

В този пред освобожденски период по различен начин са приемани тези новости и това е нормално за консервативното мислене на българите, живеещи в една ислямска държава в съжителството на башибозушкото присъствие.

1878 г., юни, в освободена България възникват първите гимнастически дружества, като форма за организиране и обучаване на младото население във военните порядки и умения. Организатори са съратниците на буйния Стамболов и руски офицери. В Княжество България тези формирования стават началото на земската войска, а в Източна Румелия тях ти разформироват или преминават в местната охрана милиция по предложение на губернатора Алеко Богориди.

1881 г., кап. Георги Вазов написва монография „За военната гимнастика в училищата и в обществото”, издадена през 1884 в София.Той е генералът Вазов превзел Одринската крепост – 23 Март 1913г. Бил е и адютант на Алеко Богориди.

1885 г., септември, Съединението. Бившите членове на гимнастическите дружества и милицията на Източна Румелия само за 2 дни създават няколко дружини в защита на Съединението. Ротата на поручик Стилиян Ковачев от 100 войни става 1200 и 1000 от тях за 37 часа стигат пеша до София, една трета са боси, наметнали одяла, в дъжд, сняг и кал, стиснали пушка и торба патрони. Там ги натоварват по двама на кон и пристигат в Сливница. Когато княз Батемберг ги посреща пред щаба си в Сливница (пред кръчмата) възкликва: „Ето и печенегите ни идват на помощ.“ Такива са юнаците изгонили крал Милан от Пирот, забравил в щабната палатка и панталоните си.

1896 в Атина от 6 до 15 Април се провеждат първите съвременни Олимпийски игри. Тодор Йончев води българската юнашка делегация с единствения състезател по гимнастика Шарл Шампов, заел 5-то място.

2. Начало на гимнастическите дружества „Юнак“ в България

Тодор Йончев

Тодор Йончев

Инициатор за създаването на гимнастически дружества в България е учителят по химия Тодор Йончев в Софийската мъжка гимназия, завършил педагогическото училище във Виена и политехниката в Цюрих със специалности химия и земеделие. Той решава, че е необходимо физическо възпитание на младото поколение по примера на Австро-Унгария и Швейцария.

Ето защо през 1894-та с подкрепата на министъра на просвещението Георги Живков от правителството на Стефан Стамболов, Тодор Йончев кани в България 10 преподаватели* по гимнастика от Швейцария. Те започват работа в големите гимназии из странатаСофия, Кюстендил, Казанлък, Габрово, Варна, Лом, Габрово, Пловдив, Русе и др. В тях членуват, както ученици от гимназиите и педагогическите училища, така и представители на интелигенцията, администрацията, занаятчии и селяни. Така в рамките на 2 години, от 1895-та до 1897-та са създадени над 15 гимнастически дружества.

Швейцарските учители по гимнастика, 1894 г.

Швейцарските учители по гимнастика, 1894 г.

Година по-късно, през 1898-ма по инициатива на Софийското гимнастическо дружество е свикан конгрес на гимнастическите дружества, който основава Съюз на българските гимнастическите дружества „Юнак”2. Целта на новоучредения съюз е разпространяване и развиване на гимнастиката в България; единство и взаимно подпомагане на организациите, които чрез възпитание в родолюбие да станат най-здравата опора на младата държава. Девиз на Съюза става „Здрави и силни – дружно за Отечеството“.

По предложение на Т. Йончев се избира името на дружеството – „Юнак“, с което се подчертава българския характер и вероятно се търси известно символно разграничаване от соколски организации, широко разпространените в други страни. Като поздрав между членовете още тогава се утвърждава благопожеланието „Здравей“, което вероятно допринася доста за налагането на този поздрав в съвременния български език3. За парадно облекло се възприема униформата на Ботевите четници.

Списание "Здраве и сила", печатен орган на Българския гимнастически съюз "Юнак"

Списание „Здраве и сила“, печатен орган на Българския гимнастически съюз „Юнак“

Решено и да се учреди печатен орган на дружеството, именуван на следващата година „Здраве и сила“. Неговата основна задача да популяризира идеите на спортното движение4. Той започва да излиза през 1899 г. Първоначално се отпечатва в Кюстендил и Варна, а след това трайно се установява в София.

Членската маса се набира главно сред учениците. Ръководството се насочва и към девойките, като пропагандира идеята, че гимнастиката се отразява благоприятно на бъдещата майка.

Първи гимнастически събор, Варна, 1900 г.

Първи гимнастически събор, Варна, 1900 г., пощенска картичка

Учредителният конгрес дава тласък на организационното развитие на Съюза. Създават се юношески и дамски чети. Организират се публични игри, сказки, срещи, вечеринки, излети и така се популяризира идеята за солидарност между хората. Устройват се и юнашки събори, на които се представят масови гимнастически игри и състезания, а за най-изявените групи и юнаци се осигурява участие в подобни събори в славянските държави. Израз на извоюваното престижно място на Съюза е увеличеният брой на симпатизантите. Към 1910 г. в него членуват 48 дружества с 4200 юнаци, 400 юнакини и 6900 юноши5.

3. Гимнастическо дружество „Царибродски юнак“ /1897-1905/

Печат на ГД "Царибродски юнак", гр. Цариброд

Печат на ГД „Царибродски юнак“, гр. Цариброд

Малко известен факт е, че първото гимнастическо дружество в Цариброд е основано през месец септември на 1897 година и носи името „Царибродски юнак“. В писмо от 1899-та, изпратено до Председателя на Съюза на българските гимнастически дружества, се заявява желание за включване в съюза считано от 1 януари, същата година. Броят на членовете е 26 и сред тях се виждат имената на учители, търговци и занаятчии. Някои от тях са родени в Цариброд, а други в Търново, Калофер, Самоков, Чирпан, Стара Загора и Кюстендил6.

Първи сведения за дейността на гимнастическото дружество получаваме чрез 12-ти брой на в-к „Цариброд“ от 1901-ва, издаден на 19 декември. В рубриката „Местни новини“ четем, че членовете на дружеството са попълнили състава на настоятелство, като са избрали за главатар Владимир Тодоров, Илиева за секретар, Ставрев за касиер-домакин и Алексов – подглаватар. Интересен факт е, че то не се занимава само със спортни и гимнастически дейности. В същата рубрика научаваме, че „Царибродски юнак“ по случай коледните празници организира и театрална вечер, с поставянето на пиесата „Илю Войвода“.

За спомен от другарската среща на господа офицерите от Пловдивски гарнизон с юнаците председатели и главата на Българско гимнастическо дружество „Юнак“ по случай Втори юнашки събор в Пловдив, 14 – 16 април 1902 г., фотограф: Андрей Андреев, източник: Дигитална библиотека Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив

Новата 1902-ра започва с хвалебствени слова за пиесата „Илю войвода“ на „Царибродски юнак“ на страниците на в-к „Цариброд“, в първия си брой за годината, и със задоволство отбелязва добрата актьорска игра на юнаците и препълнения салон7.

През 1904-та отново в писмо до Председателя на Българския гимнастически съюз пише, че на проведено събрание са за избрани подпредседатели Л. Пейчев и Г. Алексиев; секретар – Ив. Димитров, касиер – Цв. Алексиев, главатар – В. Тодоров и домакин – Ал. Димитров. В същото писмо се вижда и тревогата от нежеланието сред населението да се запишат като юнаци. Ето какво четем: „… и за напред с нови сили ще прогресира, а освен туй би трябвало между тукашното погранично население, което е почти без особена национална гордост се турят доста здрави основи за подновяване на Дружеството и за повдигане на патриотичния дух и националната гордост…“.

В следващите 4 години липсва информация за дейността на дружеството. Най-вероятно това се дължи на изведените по-горе трудности за набирането на нови членове. През 1908-ма отново в писмо до председателя на Българското гимнастическо дружество разбираме, че ГД „Царибродски юнак“ е прекратило своята дейност през септември 1905-та. Действията на предишното ръководство се определят като „немарливи“ и се отправя молба дружеството да не бъде изхвърлено от съюза. Подписано е от В. Гогов като председател и секретар Ив. Димитров8.

4. Царибродско гимнастическо дружество „Нишавски юнак“ /1911-1915/

Печат на ЦГД "Нишавски юнак", гр. Цариброд, 1911 г.

Печат на ЦГД „Нишавски юнак“, гр. Цариброд, 1911 г.

Въпреки, че са изминали само 6 години от прекратяването на дейността на ГД „Царибродски юнак“, Царибродската общественост осъзнава необходимостта от физическото възпитание и култура сред населението. За тази цел се провеждат събрания, вечеринки и често се използват страниците на местния в-к „Нишава“, за да се насочи вниманието към този проблем.

През март месец, 1910-та, започва инициатива да се създаде ново гимнастическо дружество в Цариброд. Във вестник „Нишава“ в рубриката „Хроника“ четем следното: „Утре в 2 ч., след обед в Читалищния театрален салон ще говори г-н д-р Янчулев върху ползата от образуване на едно Гимнастическо-Юнашко дружество в града“. Инициатор е Дружеството за борба с туберкулозата и се приканват всички гражданки и граждани да присъстват9.

Юнакини от "Нишавски юнак", Цариброд, около 1910 г. Пощенска картичка, личен архив: Мария Гоцева

Юнакини от ЦГД „Нишавски юнак“, гр. Цариброд, около 1912 г. Пощенска картичка, личен архив: Мария Гоцева

Като средство за масово общуване и призоваване към по-активни действа, в-к „Нищава“, в брой 30 от 10 април, 1910-та, на първа страница публикува статията „Гимнастиката като средство за правилното развитие на тялото“. В нея, авторът на статията Jen пише: „Все известна истина е, че едно от първите средства за развитието на тялото е гимнастиката. Тя за тялото е същото както музиката за душата, т.е. средство за да го развие…“. В статията се призовава Министерството на просвещението да подпомогне развитието на гимнастиката в училищата, чрез провеждането на обучителни курсове за учителите по време на училищните ваканции. Също така се счита за необходимо да се пропагандира физическото възпитание у младежта, чрез възобновяване на гимнастическите дружества или създаване на нови.

В запазената кореспонденция между Царибродското гимнастическо дружество и Българския гимнастически съюз от края на април`10 се известява че е изпратена определена сума пари за закупуването на „Сбирка от гимнастически упражнения за дружеств. I II IV V юнашки събори“, „Общи упражнения за II юнашки събор“ и „Ръководство по гимнастика“ от Ив. Табаков. Писмото е изпратено на бланка „Магазин „Промишленост“ и Книжарница на Георги Минов Цариброд“ и е подписано от Георги Минов. Тук за първи път се споменава гимнастическо дружество „Нишавски юнак“ като получател на горепосочената специализирана литература10.

Юнаците от ЦГД "Нишавски юнак", пощенска картичка изпратена през 1912 г., гр. Цариброд

Юначета от ЦГД „Нишавски юнак“, пощенска картичка, изпратена през 1912 г., гр. Цариброд личен архив: Мария Гоцева

По случай Благи петък в с. Желюша и празник на 25-ти пехотен Драгомански полк, в-к „Нишава“ съобщава: „В 11 часа се отслужи молебен, на който присъстваха, освен войската, окол. началник, гр. кмет, кмета на община Желюша, а и юнаците на Цариброд. Гимн. Д-во, на които полк. Пачев раздаде за спомен от празника, карти с ликовете на Т. В. Царя и Царицата и Т. Ц. В. Борис и Кирил. След свършване на молебена музиката засвири и юнаците в строй пред войниците, минаха пред председателя на дружеството, г-на Пачев, който поздрави поотделно юнаците и войниците“11.

Интересната новина тук е, че именно командирът на 25-ти пехотен Драгомански полк, полковник Пачев е избран за главатар /ръководител на упражненията/ на ново-сформираното гимнастическо дружество. В Държавната агенция „Архиви“ в гр. София липсва информация за този период от дейността на „Нишавски юнак“.

В брой 55 на в-к „Нишава“, стр. 3, от 23 октомври 1910 г., в рубриката „Хроника“ е посместена кратка статия със заглавието „Юнашко д-во при прогимназията“. От нея научаваме, че учителят по гимнастика г-н М. Георгиев, специализирал в странство, е организирал две чети от ученици както и възнамерява да организира още две – от граждани и гражданки – госпожици и госпожи. Вестникът пише още, че на втората група „юнакини“ „…ще се предават само елегантни упражнения и такива, които би способствали за физическото развитие на жените“. Интересното в поместената новина е, че редакцията използва същия стил на изказ относно пограничното население и поддържането на патриотичния дух както в представеното по-горе писмо от 1904-та, цитирам: „Инициативата на г-н М. Георгиев е повече от похвална, тъй като в Цариброд като пограничен град, непрестанно трябва да се буди и поддържа патриотизма у младежите, тъй необходимо за преуспяването на всяка страна“.

Спортната програма на ГД „Нишавски юнак“ съдържа 15 вида упражнения. Сред тях са строеви упражнения, фехтовка, бокс, балет, тежести, разни хора и др. Дамските „Елегантни упражнения“ са с обръч, с бастуни, надбягване, прескачане и прочие12.

Тук не можем да не споменем статията „Няколко думи за юнашките организации“ от М. Георгиев, публикувана на 1-ва страница на в-к „Нишава“, в броевете 73-74 от 1911-та, съответно от 12 и 19 март. В нея, авторът задълбочено представя значението и влиянието на юнашките дружества за развитието, както на здравето, така и на патриотизма. Подчертава тяхната необходимост и пише: „Нашата дълбока вяра, е че ще оправдаем надеждите и ще докажем, че и Цариброд може да бъде център на култура, център на обществена интимност, център на всяко нещо, което може да принесе полза за човека“. Основна цел на статията е да привлече вниманието на Царибродската общественост към необходимостта от развитие на дейността на „Нишавски юнак“ чрез записването на нови членове и съответна подкрепа.

Устав на Царибродско гимнастическо дружество "Нишавски юнак", 1911 г. източник: фонд 262К, а.е. 231, опис 1, ЦДА

Устав на Царибродско гимнастическо дружество „Нишавски юнак“, 1911 г. източник: фонд 262К, а.е. 231, опис 1, ЦДА

Изминава една година от призива на д-р Янчулев за създаване и утвърждаване на дейността на юнашкото дружество в Цариброд. През месец март на 1911-та се провеждат две събрания:

  • 7 март, на което е преизбрано ръководството в следния състав: председател: полк. Иван Пачев /командир на 25-ти пехотен Драгомански полк/, подпредседател: Леков, директор на прогимназията; касиер: М. Хаджиев /бел. редактор: отговорен редактор на в-к „Нишава“/, секретар-домакин: Н. Матеев, прогимназиален учител; главатар: М. Георгиев /прогимназиален учител/, подглаватар: Хр. Ахчински /основен учител/ и съветници: А. А. Връдловски и Вл. П. Тодоров /бел. редактор: бивш главатар на ГД „Царибродски юнак“/;

  • 10 март, приет е проекто-устав, юнашка форма, членски внос, инициатива за построяване на игрище и избира комисия, която да издири изгубените пособия от миналите юнашки дружества13. Уставът е приет на 20 март, същия месец14.

В Държавна Агенция „Архиви“ в гр. София се пази писмо от април 1911 г., изпратено до УС на Българските гимнастически дружества в София, в което се моли да бъде утвърден от тяхна страна Устава на Царибродското дружество, за да започнат редовните дейности. Към писмото е приложен и списък на членовете. От него става ясно че общия брой на членуващите е 132, от тях възрастните са 58, първа и втора чета са съответно 26 и 24, а в детската чета са 24. Уставът е одобрен от УС и влиза в сила от 20 април, същата година15.

Нишавските юнаци и юнакини, заедно с царибродчани, 1911 г.

Нишавските юнаци и юнакини, заедно с царибродчани, 1911 г., личен архив на полк. Иван Пачев, командир на 25-ти пехотен Драгомански полк в периода 1907-1911 г., колекция Мария Гоцева

Членовете на „Нишавски юнак“ започват редовно да се събират и провеждат своите спортни игри. 25 от тях се записват да участват в игрите, които се провеждат в Загреб през юли месец на същата година16. Реалният брой обаче е доста по-малък – 11 членове и трима свободни17.

Те празнуват своя патронен празник на 20 май и ето какво пише във в-к „Нишава“ „…изпитаха горещата любов и съчувствие на почитаемото царибродско гражданство, което засвидетелства своята искреност към дружеството със своето присъствие и живото участие в молебена…, с общи юнашки хора и вечерното тържество до 10 ч., вечерта“18.

За значението на гимнастическото дружество като част от обществения живот в Цариброд показва и публикувания Годишен отчет за 1911-та, на страниците на в-к Нишава, като притурки 2 и 3 на брой 100, и в брой 118. Той е подготвен от главатаря на дружеството М. Георгиев. В него са разгледани различните трудности пред които е изправено гимнастическото дружество – липса на инициатива, апатията сред населението, тежкото икономическо състояние на града, слабата агитация, липсата на финансови средства и на уреди и пособия по гимнастика.

Въпреки тежките условия „Нишавски юнак“ се стреми да да ангажира вниманието и участието на своите съграждани. Те провеждат и множество занятия – екскурзии и разходки, участия в празненства, публични игри и събрания. Обръща се и нарочно внимание и на дисциплината и препоръки за по-добрата дейност на Нишавските юнаци.

Дейността на „Нишавски юнак“ е прекратена със стартирането на Първата световна война и обявяването на всеобща мобилизация през 1915 г.

 

Бележки:

1. https://svgeorgi-fond.com/zashto-sby1

2. „Сите Българи заедно“, „Примерът на съюза на българските гимнастически дружества „Юнак” за възпитанието и опазването на българската младеж 1895-1946 г.“, http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=272

3. Начев, Ивайлов, „Съюзът „Юнак“ и българското гимнастическо дружество в Солун“, Институт за балканистика с Център по тракология (Българска академия на науките), стр. 284

4. Пак там, стр. 286

5. Енциклопедия „Дарителство“, http://daritelite.bg/gimnastichesko-druzhestvo-yunak

6. фонд 262К, а.е. 231, опис 1, ЦДА

7. в-к „Цариброд“, брой 13 от 1902 г., стр. 3

8. фонд 262К, а.е. 231, опис 1, ЦДА

9. в-к „Нишава“, брой 29 от 20.03.1910 г., стр. 3

10. фонд 262К, а.е. 231, опис 1, ЦДА

11. в-к „Нишава“, брой 33 от 24.04.1910 г., стр. 3

12. в-к „Нишава“, брой 58 от 13.11.1910 г., стр. 3

13. в-к „Нишава“, брой 73 от 12.03.1911 г., стр.4,

14. в-к „Нишава“, брой 75 от 26.03.1911 г., стр.4

15. фонд 262К, а.е. 231, опис 1, ЦДА

16. в-к „Нишава“, брой 81 от 14.05.1911 г., стр.3

17. в-к „Нишава“, брой 100, Притурка 3 от 15.11.1911 г., стр.1

18. в-к „Нишава“, брой 82 от 21.05.1911 г., стр.2

 

 

*Луи Айер – 1894 – Лом, Силистра, Русе. 2. 9. 1916 загива като офицер при отбраната на Дойран (на 51). Погребан край с. Чаушли

Даниел Бланшу – 1894-та пристига в България. Започва работа в гимназията в Кюстендил. 1904-та се мести да живее в София. В периода 1908-1913 участва в боевете в Отоманска Македония. Умира през 1945-та в София, на 85-годишна възраст, погребан в София с изключителни почести.

Алоиз Бюнтер – 1894-та пристига в България. Започва работа в гимназията във В. Търново. През 1900-та се мести да живее във Варна. През 1926 г. Варненска Община му построява дом до Морската градина. Умира на 13.03.1934 на 71-годишна възраст. Погребан е в Морската градина (старите гробища) с високи почести.

Жак Фардел – 1894-та пристига в България. Започва работа в гимназията в Казанлък. През 1906-та се мести да живее в София. сътрудник на Министерството на външните работи. Умира на 10.07.1941 в София, на 81г., погребан с високи почести.

Шарл Шампо – 1894-та пристига в България. Започва работа в Първа Софийска гимназия. Ранен е при демонстрации в София през 1897-ма и заминава за лечение в Швейцария. Той е първият представител на България в Първите съвременни Олимпийски игри 1896г. в Атина. Поддържа активни връзки с Юнашките дружества в България до края на живота си.

Емил Кюпфер – 1894-та пристига в България. През месец юли на 1897-та напуска Габрово, заради висок професорски пост в Швейцария, владее отличен български език. Защитава българската кауза в швейцарските вестници до края на живота си.

Август Бекер – 1894 – 12. 7. 1896 напуска Пловдив, България

Жорж де Режибюс – 1894 – 12. 7. 1896 напуска Варна, България

Виктор Роберти – 1894 – 18. 7. 1895 (28) умира в Бургас

Шарл Дюванел – пристигнал през март 1894 – 1. 10. 1899 напуска Русе, за Гюргево

4 comments

  1. Pingback: История на гимнастическите дружества „Царибродски юнак“ и „Нишавски юнак“ в Цариброд до 1919 година - Far

  2. Pingback: FOTO FAR Caribrod: Gimnastičko društvo „Nišavski junak“ iz 1911. - Far

  3. Pingback: ФОТО ФАР Цариброд: Гимнастическо дружество „Нишавски юнак“ от 1911 г. - Far

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *