Сборникът „Дългото незавръщане“, посветен на Златан Дудов, съставител и езиков редактор Донка Стоянова Николова; снимка: Интернет портал „ФАР“, гр. Цариброд, Р. Сърбия

През 2023-та се навършиха 120 години от рождението и 60 години от нелепата кончина на един от най-тачените царибродчани и представител на световната кинематография Златан Дудов. В тази връзка се проведоха редица събития през същата година, които почитат неговите живот и кинематографическо творчество, част от световното културно наследство.

Година по-късно на книжния пазар се появи и сборникът „Дългото незавръщане“, със съставител и езиков редактор Донка Стоянова Николова*. Той е издаден от Народна библиотека „Детко Петров“, гр. Цариброд/Димитровград, Р. Сърбия, под тогавашното ръководство на Албена Милев, в качеството ѝ на директор. Книгата бе представена с две премиери в градовете Цариброд и София, съответно на 12 април и на 27 юни.

В нея участие взимат редица изследователи на Златан Дудов, а именно доц. Александър Донев*, Петър Карджилов*, Екатерина Михайлова Гумнерова*, Росен Спасов*, Динко Туцакович*, Михаил Мелтев*, Слободан Алексич*, Биляна Анкова* и Йордан Симов*, Петър Виденов*, Радко Ставров*, Игор Манов* и Конрад Волф*. Донка Стоянова също присъства със свое изследване. Всеки един от тях разглежда различен аспект от живота и професионалния път на този бележит българин.

Донка Стоянова Николова, съставител и езиков редактор на „Дългото незавръщане“; снимка: Интернет портал „ФАР“, гр. Цариброд, Р. Сърбия

И за тези от Вас, които за първи път се срещат със Златан Дудов и неговото изключително значение за развитието на световната кинематография през 20-ти век, оставям на Вас да прочетете силните слова на Донка Стоянова Николова вместо предговор: „Идеята за този сборник се роди, докато подготвях в царибродската гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ изложба, посветена на 120-годишнината от рождението и 60 години от трагичната кончина на Златан Дудов – световноизвестен немски режисьор, родом от Цариброд, останал без приют в материалната памет на родния си град.

Желанието ми да проумея и споделя с младите хора феномена на израстването от сирото провинциално момче до признат от световните корифеи на модерното киноизкуство творец, ме отведе до загадките на труднопроницаема личност, в чиято съдба провидях кода на българската ни трагичност, драматизма и озарението на всяко жертвено себеотдаване на идеали. Различни биографични справки, интервюта и изследвания, посветени на „знаменития непознат“, разкриват прагматична, волева, идейно зряла и целеустремена личност, но ситни дребни подробности пропукват догматичния житиеписен модел и, заседнали в съзнанието, с някаква настойчива упоритост оголват „чупливостта“ на самотен и жертвен работохолизъм, самоотричане, граничещо с разкаяние…

Кой си ти и как успя да стигнеш до върха, са въпросите, които неизменно си задава всеки от изследователите на Златан Дудов. Недоумението, примесено с различни съмнения в творческите качества и почтеността на средствата към успеха, закономерно отстъпва пред нескривана възхита, защото идеите и творбите на Дудов добиват нова значимост с годините. Многозначителното мълчание, с което самият той отминава неточностите в публикуваните приживе биографични данни, може да се тълкува като присмехулно великодушно намигане – съзнателно поставен печат на загадъчност или наложена от конспиративни обстоятелства недоизказаност за реално извървения път. Големи периоди от живота на Златан Дудов са все още неизследвани. Фактите, отвъд неговите професионални постижения и творческа значимост, остават недоуточнени; пропуснати в миналото възможности за събиране на информация хвърлят тъмни петна, разяждащи всяка категоричност на опитите за възстановяване на житейската му одисея. Част от информацията за реалните и духовните митарства на Златан Дудов, съхранена в архивите на Германия, Франция, Русия, остава и до днес непроучена, не заради някакъв „световен заговор“ срещу нас, а поради липсата на самоуважение, на последователен и задълбочен интерес към значимите прояви на българския дух.

Съзнавах, че изложбата, която подготвям, може да повтори стари заблуди, да стане част от жестоката експлоатация, на която е подложена всяка историческа личност, но от друга страна, гледах на нея като на вдъхновяващ пример, който може да има благотворно влияние върху изборите и самочувствието на младите царибродчани, да насърчи волята им за труд и успех. Желанието да не попадна в рамките на ново прокрустово ложе роди идеята за сборник, в който да прозвучи многогласна професионална оценка за формирането, постиженията и значимостта на Златан Дудов. Накара ме да събирам редове за свой, достъпен и доколкото е възможно човечен, повече аналитичен, отколкото фактологично точен разказ за скиталчествата и завръщането на „златното българско момче“: актьор, кинорежисьор, драматург и преподавател, един от родоначалниците на съвременното европейско кино, смел визионер за отговорностите на твореца към зрелостта и устройството на обществото; български образ на митологемата за блудния син. За възможното негово завръщане в родния град в тревожните години преди началото на Втората световна война спорят няколко поколения царибродчани и очакват усядане в име на улица, площад, в камък, кинолента или фестивал, защото това талантище на световното кино е техният Златан, роден в Дудината махала на Цариброд.

Смелото до безрасъдство начинание бе възможно само заради подкрепата на екипа на царибродската библиотека „Детко Петров“, които ми предоставиха материалите от първата възпоменателна изложба в чест на Златан Дудов, организирана 1998 г. в Културно-информационния клуб „Цариброд“, подариха ми посветения на Дудов брой 155 на сп. „Мост“ и обещаха да станат издатели, ако усилията ми намерят достойна реализация. Обявяването на идеята намери широк резонанс, веднага с конкретни предложения за съдействие се обадиха организаторите на паметното първо честване: Бранко Николов, Слободан Алексич – Кьоса, Петър Виденов, Ивица Иванов, Иван Иванов, Михаил Мелтев – единственият представител на българските кинодейци при отбелязването на юбилея през 1998. Всеки един от тях прие издаването на сборник в чест на Дудов с радостта и благородството на библейски баща, благословен да подреди трапеза на помирението и любовта. Безпрецедентна готовност за разговори, писане и участие в сборника, за споделяне на информация, снимков материал, контакти с близки на Дудов и негови изследователи – „библейско време“ на завръщане и приютеност! По някакъв свой, безкомпромисен начин Дудов се настани в мислите на призованите от двете страни на границата.

Тласък на цялата тази съзидателна енергия даде една по-ранна среща в кафенето на „Московска“ 5 в София, където се намира Централният държавен архив. Случайността, с посредничеството на Йордан Симов – един от авторите в този сборник, ме срещна с доц. Александър Донев, за когото знаех, че подготвя за печат монография върху Дудов, но не си и мечтаех, че мога да стигна до него и да получа съдействие. Доцент Донев бе слязъл да изпие чаша чай, преди да продължи работния си ден, а аз тъкмо бях пристигнала от Цариброд. Предполагам, че моят ентусиазъм за подготовка в толкова кратък срок на изложба и книга бе стъписващ за човек, посветил живота си на историята на българското кино, а последните две години от него – на Златан Дудов, но заради всички, които чакаха, заради живите и мъртвите пазители на паметта за Дудов исках той да се завърне в Цариброд още веднъж и по-категорично.

Албена Милев, директор на Народна библиотека „Детко Петров“, гр. Цариброд; снимка: Интернет портал „ФАР“, гр. Цариброд, Р. Сърбия

Свързах доц. Донев с директорката на библиотеката Албена Милев и на 11 май 2023 Цариброд посрещна изложбата „Един българин –– класик на германското кино. Златан Дудов (1903––1963)“. Пред наследниците на Дудовия род и жителите на града бе представена монографията „Правият път към киното. От Цариброд през София към Берлин“.

Получих първите статии за сборника, с вълнуваща информация за Маестрото се включи Катя Гумнерова и се затегли нишката на още и още разкази, които оставяме на съда на днешните и бъдещите читатели с надежда за памет и творчески ентусиазъм…“

Надявам се този сборник да вдъхнови днешните млади читатели и вярвам, че сред тях ще бъдат и бъдещи изследователи на Златан Дудов, които да открият и представят нови гледни точки за неговото творческо влияние!

Дигитален архив „Стари цариброд“ има удоволствието да представи на Вашето внимание сборника само няколко месеца след неговата официална премиера, в свободен и неограничен достъп.

Екипът на „Стари Цариброд“ изказва специални благодарности на съставителя на сборника Донка Стоянова Николова и на Албена Милев, директор на Народна библиотека „Детко Петров“, гр. Цариброд, Р. Сърбия, за тяхното сътрудничество!

Сборникът „Дългото незавръщане“ – отворете ТУК

Кратко представяне на авторите в сборника „Дългото незавръщане“

доц. д-р Александър Донев, кинокритик

*доц. д-р Александър Донев е роден на 6 юни 1961 г. в Димитровград. Завършва НАТФИЗ (тогава ВИТИЗ) през 1988 г. Работи като редактор в списание „Кино“ (до 1991 г. „Киноизкуство“) и като управител на издателство „Народна култура“. Има опит като заместник-програмен директор на БНТ и изпълнителен директор на НФЦ, продуцент и филмов разпространител. Автор на филми като режисьор и сценарист, и на многобройни публикации като кинокритик от 1984 г. до днес. Доцент в Института за изследване на изкуствата при БАН и преподавател в НАТФИЗ. Публикува книгите: „Помощ от публиката. Българските филми и техните зрители в началото на ХХI век“ (2018); „Независимите в киното. От Едисон до Нетфликс“ (2019), „Картографиране на филмовата неопитоменост. Независимо, аматьорско и алтернативно кино в България след 1989 година“ (2021). Преводач от немски, заедно с Гергана Фъркова, на книгите „От Калигари към Хитлер. Психологическа история на германското кино“ (1991) от Зигфрид Кракауер и „Съчинения по естетика на медиите“ (2022) от Валтер Бенямин.

Автор е и на книгата „Златан Дудов. Правият път към киното. От Цариброд през София към Берлин“, която излезе през 2023 г.  Нея имате възможност да я прочетете ТУК.

Петър Карджилов, киноисторик и журналист

*Петър Карджилов е роден през 1950 г., Стара Загора, Р. България. Доктор е на изкуствоведските науки, дългогодишен изследовател на българското кино, киноисторик, журналист. Завършил е ВИТИЗ/НАТФИЗ „Кръстю Сарафов“ (1980), той е асоцииран член на сектор „Екранни изкуства“ към Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките (БАН). Основните области на неговите изследвания са: история на ранното кино в България и на Балканския полуостров, киното по време на Балканската война (1912–1913) и Първата световна война (1914–1918), история на фотографията. Автор е на над 3000 журналистически материала, на 155 научни публикации (някои от които са преведени на английски (в САЩ), китайски, сръбски, румънски и македонски), на 24 книги. Дванадесет (12) от тях са посветени на историята на българското кино, сред които: „Български игрални филми. Том І. 1915–1948“ (1987), „Загадките на филма „Балканската война“ (2006) – наградена от Съюза на българските журналисти в категория „Книга“, „Светлопис за Илинден (Свидетелства за направени фотографии по време на Илинденското въстание)“ (2009), „Озарения в полите на Витоша. Летопис на ранното кино в София (1896–1915)“ (2016) и „Загадките и времената на „Българан е галант“. Кога, от кого, къде, как и защо е заснет първият български игрален филм? Какво знаем за него?“ (2017) – и двете публикувани от издателството на БАН „Проф. Марин Дринов“, „Кинохроники, заснети в Македония по време на три войни (1912–1918)“ (2018) на Македонския научен институт, „The Cinematographic Activities of Charles Rider Noble and John Mackenzie in the Balkans“ (2020) – двутомно издание на „Cambridge Scholars Publishing“ (Великобритания, Нюкясъл). Най-новата му книга „Летопис на нямото кино в София (1896–1933)“ (2022), написана в съавторство с Ирина Китова и Зорница Кръстева, бе отличена през 2023-та с Наградата на Съюза на българските филмови дейци „Васил Гендов“.

През 2020 Петър Кърджилов е награден от Министерството на културата с почетния знак „Златен век“ (с огърлие) за „постигнати високи творчески резултати и принос в развитието и популяризирането на културата“.

Екатерина Михайлова Гумнерова

*Екатерина Михайлова Гумнерова

Образование: Хердер институт, Лайпциг; Киносценаристика – Филмова академия в Германия, Потсдам, Бабелсберг; Диплом – Кинодраматургия – ВГИК, Москва.

Заетост: 50 г. в българската култура, 40 г. в българската журналистика:

– редактор в сценарна редакция СИФ „Бояна“, 1971 г.

– кинокритик във в. „Народна култура“, 1976 г.

– кореспондент на в. „Народна култура“ от Берлин, 1985 г.

– зав. отдел „Кино и медии“ при БКЦ – Берлин

– редактор в отдел „Култура“ на в. „24 часа“

– главен редактор на сп. „За жената“, 1997 г.

– главен редактор на сп. „Образование и кариера“.

Творчество :

Игрален филм: сценарист на „Споделена любов“, в съавторство с Рустам Ибрахимбеков, продукция на Мосфилм и СИФ „Бояна“, сценарист на документални филми за БНТ, ТВ -Берлин, „Последно лято“ – редактор.

Автор на повече от 3 000 публикации в областта на кинокритиката, кореспонденции от чужбина, публицистика, разкази и др.

Поет и писател, автор е на „Червеният бик“, поезия; „Аз съм българче в чужбина“, приказки; „През мостовете на времето“, публицистика, в съавторство с Валентин Измирлиев, монографии – „Диалози“, „ Княгиня Батенберг“.

Награди: „Златно перо“ на СБЖ, Член на Съюза на българските кинодейци и на Съюза на българските журналисти

Росен Спасов

*Росен Спасов е роден през 1987 в София, България. През 2017-та защитава докторска дисертация по специалността ,,Кинознание, киноизкуство и телевизия“ в Института за изследване на изкуствата (БАН), на който е асоцииран член.

Активно пише оперативна филмова критика в редица печатни и онлайн медии. Автор е на книгата ,,Целулоид, целулоза и облаци. Трансмедийни предизвикателства пред кинокритиката в България (1989 – 2021)“. В момента е филмов експерт в Българската национална филмотека, където реализира различни проекти и събития.

Член е на ФИПРЕССИ, СБФД и СБЖ. Също така продуцира и режисира документални филми.

Динко Туцакович, режисьор

*Динко Туцакович /1960-2013/ е сръбски филмов режисьор, сценарист, критик и филмов историк, роден в град Зеница на 7 юни 1960 г., днешна Босна и Херцеговина.

Завършва гимназия в Сараево през 1978 г., а през 1984 г. и специалността „Филмова и телевизионна режисура“ във Факултета по драматични изкуства в Белград. Като кинокритик пише за всички югославски списания. Автор е на няколко филмови книги, най известните от които са „Тайният живот на филма“ (1993) и „Непознати в рая“ (1998). Работил е като селекционер на национални филмови фестивали, член на журито на Fipreci в Анеси, Виена и Кан през 2000 г.

Бил е директор на Музея на кинотеката, председател на Съвета на ФЕСТ. Като филмов критик работи за списание „Време“. Прави два пълнометражни игрални филма „Шест дни през юни“ (1985) и „Доктор Рей и дяволите“ (2012). През 2002 г. той завършва филма „Страната на мъртвите“, който е започнат от режисьора Живоин Павлович през 1998.

Динко Туцакович е един от организаторите и участниците в първата царибродска възпоменателна среща, посветена на живота и творчеството на Златан Дудов. С негово съдействие през далечната 1998 г. в Цариброд е прожектиран филмът „Куле Вампе“, познат още със заглавията „Празни стомаси“ и „На кого принадлежи светът?“ безспорен шедьовър на европейското кино от 30-те години на ХХ век, наредил Златан Дудов сред първомайсторите на модерното кино.

Михаил Мелтев, кинорежисьор и преподавател

*Михаил Мелтев, роден през 1954 г., е кинорежисьор и преподавател. Завършва кинорежисура във ВИТИЗ (1980 г.). Специализира „Кино и телевизионна продукция“ в САЩ през 1993 г. и Висш мениджмънт в ТВ през 1994 г. в ВВС, Кардиф.

Работи като асистент-режисьор, режисьор и режисьор-постановчик в Студия за игрални филми „Бояна“ в периода 1980-1991 г., изпълнителен директор на Българската национална телевизия (1993/94), преподавател по кинорежисура в Югозападния университет „Неофит Рилски“ (1992/2000), доцент (1998), преподавател по „ТВ продукция“ и „Управление и програмиране в електронните медии“ в Нов български университет (1995/2001), ръководител департамент „Масовите комуникации“ (2009/19), преподавател по „Мениджмънт в екранните изкуства“ и „Финансиране на екранните изкуства“ в НАТФИЗ (от 2001/19).

Председател е на Съюза на българските филмови дейци в продължение на два пълни мандата (2000/04), председател е на Управителния съвет на Филмаутор (2013/15). Доктор на Института за изкуствознание при БАН и професор в научно направление „Обществени комуникации“.

Михаил Мелтев е режисьор на над 14 документални филма и на игралните: „Бързо, акуратно, окончателно“ (1990), „Търси се екстрасенс“ (2001) и „Чуй звездите“ (по разказа на Ангел Каралийчев „Слепият гъдулар“ – 2004).

Автор на публикации в областта на ТВ продукцията, европейско аудиовизуално законодателство и финансиране на киното и на книгите „Телевизията – културна индустрия“ (С., Титра, 2007), „Телевизионен продуцент“ (С., НБУ, 1999), „Кино и електронни медии“ (С., НБУ, 2012).

Слободан Алексич, журналист

*Слободан Алексич е роден в Пирот през 1955 година, но за свое родно място счита Цариброд, където прекарва детството си и завършва основно училище и гимназия. Дипломира се във Философския факултет в Белград, специалност „Археология“. В журналистиката е от 1982 година: най напред в „Радио Белград 202“, след това в радио „Бор“, за кратко в „Студио Б“, а от август 1984 г. започва работа в „Београдска хроника“, по късно в „Београдски ТВ програм“. През лятото на 1987 г. минава в радио „Югославия“, за да се завърне в телевизия „Белград“ през декември 1995 година, след това продължава в сайта на РТС. От 2016 г. работи като журналист-сътрудник и кореспондент на Интернет Портал ФАР от Белград. Освен работата в радиото и телевизията, сътрудничи на вестници, седмичници и периодични издания: „Данас“ и „Република“ на сръбски език, „Балканите“, „Братство“ и „Мост“ на български език. Работи и във филми, той е един от инициаторите и менторите на работилницата за антропологическия документален филм „Паметник“. Работилницата е организирана в Стара планина през 2008 г. и 2009 г. в царибродското село Каменица, а през 2010 година в община Канижа. Редактор е на книгата „Безкомпромисният Дудов“, издадена през 2003 година от Дома на културата „Студентски град“, творбата разказва за жизнения път и поетиката на филма на Златан Дудов великана на филмовото изкуство.

Биляна Анкова

*Биляна Анкова е магистър по право от Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охриски“. Работи като главен експерт в отдел „Държавен архив“ – София, от 2019 г.

Йордан Симов, историк

*Йордан Симов завършва история в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охриски“. Работил е в Министерството на образованието и науката. Към настоящия момент работи в Държавна Агенция Архиви – „Държавен архив“ – София. Научните му интереси са свързани предимно с изследването на Западните покрайнини и на Македония по време на Първата световна война.

Петър Виденов, журналист

*Петър Виденов е роден през 1970 г. Макар и агроном по професия, изцяло се посвещава на журналистиката. Журналистическата си кариера започва през 1995 г. в Радио телевизия „Цариброд“, където като журналист, водещ и редактор 21 години е участвал в създаването на различни радио и телевизионни предавания, документални филми, репортажи и интервюта на български и сръбски език.

Виденов особено се отдава на опазването на традициите, езика и културата на българското национално малцинство в Р. Сърбия. Работи като журналист редактор (1999-2000 г.), член на редколегията (2000-2002), главен и отговорен редактор на РТВ „Цариброд“ (2002 г., 2003 г. и 2009-2011 г). Дългогодишен сътрудник на Издателство „Братство“ и едноименния седмичник на български език. Сътрудничи с електронни и печатни медии в Сърбия и България, а особено с националната телевизия РТС „ТВ журнал на български език“. Той е кореспондент на българското национално списание „Лов и риболов“. С агенциите за кинематографична и телевизионна продукция Positive Production и DIP Production от Цариброд изготвя редица документални филми и ТВ предавания като режисьор и сценарист.

Той е един от основателите на сдружение „Емблема“ през 2015 г. и на мултимедийния Интернет Портал ФАР (www.far.rs), ФАР ТВ и списание за деца и юноши ФАРЧЕ, на които е и отговорен редактор. С много медийни материали на български и сръбски език екипът на ФАР се бори за свободата на словото и за обективна, професионална и честна журналистика в интерес на българската общност в Сърбия и всички граждани, независимо от националните и религиозните им различия.

Занимава се с публицистика и изследователска журналистика. Автор е на книгата „По ловджийски“. Член на Независимото сдружение на журналистите на Сърбия и на Международната федерация на журналистите (IFJ). Лауреат на значими журналистически награди и признания на домашни и международни медийни фестивали.

Свири на кларинет, саксофон, дудук и на още няколко духови инструмента. Колекционер на книги, филми и музика. Женен с две деца. Живее и твори в Цариброд.

Радко Ставров, писател и преподавател по сръбски език и литература в гр. Цариброд

*Радко Ставров е роден в Сплит през 1963 г. Живял е на различни места. От тази гледна точка не е много сигурен къде е живял: Сплит, Смедерево, Сараево, Белград, Димитровград.

В Сараево през 1987 г. завършва сърбохърватски език и югославска литература. (Междувременно губи езика си, който сега е принуден постоянно да заема, а литературата, която изучава, носи друго име.)

Работи в гимназията в Димитровград. Пише проза и поезия, творбите му са публикувани в десетина книги. Тъй като няма търпение за риболов, хобито му е да води радиопредавания. Занимава се с фотография и популяризиране на литературата, киното и музиката.

Игор Манов

*Игор Манов е роден в Цариброд през 1975 година. Още преди старта на първото студио на ТВ Цариброд активно участва в техническата подготовка и продукцията на програмата. След завършването на Царибродската гимназия следва електроника в Техническия университет във Варна, магистър по специалността „Радио и Телевизия“, с разработка на тема „Мултимедия“. По време на следването си е стажант в Дарик Радио – София, изкарва практическа подготовка в Телевизионен център и Радио Варна, М-SAT, Фестивален комплекс Варна, ТВ Кула – Русе, bTV и в много други медии.

Участва в създаването на почти петдесет образователни филма в продукцията на „Балканика“. Участва в създаването на много репортажи, документални и комерсиални видео програми, видео монтажи и постпродукция в регионалния радио и телевизионен център Belle Amie в Ниш. Работи в популяризирането на Еврорегиона Стара планина. В „Институт Винча“ в Белград получава званието Web програмист и интернет специалист. В продължение на почти шестнадесет години отговаря за излъчването и контрола на качеството на националните телевизии TV FOX, PRVA и B92 в Белград. Притежава дългогодишен опит в работата с най-съвременната техника и технологии за производството на най-гледните ТВ продукции и формати в Сърбия и региона. Като автор на фотографии от пътуването си из цяла Европа организира самостоятелна фото изложба на тема „Зеленият град“, взема участие и във три групови фото изложби в Белград. Основател на проектите berlincalling.me и greenbalkan.tv.

Автор на десетина филма в продукцията на „Посланици на устойчивото развитие“ в Белград, темите са циркулярна икономика и рециклаж. Притежава сертификати за предприемачество и интернет маркетинг от Агенцията за развитие на Белград. Притежава сертификати на Avid Cinema, Adobe Creative и има дългогодишен опит в платформите Edius и DaVinci Resolve, предназначени за филмова, аудио и видео продукция. От 2022-ра живее и работи в Берлин, познавач е на богатата филмова история и творчеството на този град.

Инициатор за отбелязване на 120-годишнината от рождението на Златан Дудов и създател на Facebook страницата и групата за Дудов. Изследовател на творчеството и живота на Златан Дудов в Берлин.

Конрад Волф, режисьор и сценарист

*Конрад Волф е известен немски режисьор и сценарист, президент на Академията на изкуствата на Германската демократична република от 1962 до смъртта си през 1982 година.

Роден е на 20 октомври 1925 г. в гр. Хенинген, Германия. Баща му Фридрих Волф е виден немски поет и драматург, евреин по произход и антифашист по убеждения. Когато през 1933 на власт в Германия идват националсоциалистите, семейството емигрира във Франция, година по-късно се установява в СССР. По-големият брат на Конрад Волф е Маркус Волф „човекът без лице“, който в продължение на 34 години управлява Външното разузнаване на ГДР.

През зимата на 1943, незавърил десети клас, Конрад Волф е мобилизиран и изпратен на фронта. Заради силно влошеното му зрение е назначен за преводач. В Германия се завръща през 1945-та като старши лейтенант от Съветската армия. Работи във военната администрация на Витенберг и Хале, на 19 години е военен комендант на гр. Бернау. Плод на преживяванията му от този период са автобиографичните филми „Бях на 19“ (Ich war neunzehn, 1967) и „Мамо, аз съм жив“ (Mama, ich lebe, 1976).

За най успешен филм на Конрад Волф се приема музикалната драма „Соло Съни“ (Solo Sunny, 1979), резултат от съвместната работа с режисьора Волхганг Колхааз. На ХХХ Международен филмов фестивал „Сребърна мечка“ в Берлин лентата печели „Сребърна мечка“ за най-добра женска роля на Ренате Крьоснер.

Името на Конрад Волф е свързано с най-големия успех на българското кино, останал, за съжаление, непознат за широката българска публика, затова неоценен и безплоден в нейното израстване. Филмът „Звезди“, създаден по сценарий на Анжел Вагенщайн от режисьорския тандем Рангел Вълчанов и Конрад Волф, е копродукция с ГДР. Главните роли изпълняват Юрген Фрорип и Саша Крушарска. От българска страна участват артистите Стефан Пейчев, Иван Кондов, Григор Вачков, Ицко Финци, Лео Конфорти, Милка Туйкова и др. Автор на филмовата музика е Симеон Пиронков. Голяма част от филмовите сцени са заснети в Банско.

Tворбата получава най-висока оценка от филмовите среди в киностудиото в Бабелсберг, цензурата в Израел забранява разпространението на лентата. След отрицателната оценка на специалната комисия на ЦК на БКП филмът е забранен за излъчване и в България. Неговият истински триумф на световните филмови сцени започва от кинофестивала в Кан през 1959 г., където получава специалната награда на журито. Наградата е връчена на България. Следват признания от кинофестивалите във Виена, Единбург, Акапулко, Лил, Аделаиде…

Снимки от премиерата на сборника, 12 април 2024 г., Народна библиотека „Детко Петров“, гр. Цариброд, Р. Сърбия. Те са предоставени от Петър Виденов, гл. редактор на интернет-портала „ФАР“.

[Show slideshow]

*Донка Стоянова Николова е родена в гр. Средец, Р. България. Завършва български и руски език във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Живее и работи във Велико Търново. 9 години е командирована като преподавател по български език и литература в Украйна, от името на Министерството на образованието и науката на Р. България. От 2018-та е изпратена от същото министерство на същата позиция в гр. Цариброд, Р. Сърбия. Има публикации, посветени на българската литература и родноезиковото обучение в чужда езикова среда в редица украински, руски и български научни издания. Нейни интервюта, методически материали и обзорни статии има представени във в-к „Роден край“, гр. Одеса, Украйна и в алманах „Родолюбец“. Редактор е на множество сборници, сред които „Български народни песни от Приазовието“ събрани от Оксана Червенко, „Снегопадане“ на Цвета Караиванова и на ученическите такива с приказки и есета „Седмият ден на чифлика“ и „Доброчудеса“. „Моите срещи с духа на Цариброд“ е първата ѝ самостоятелна книга. Нейн издател е Народна библиотека „Детко Петров“, гр. Цариброд/Димитровград, Р. Сърбия. Тя излезе от печат през 2022-та. През 2023 г., е назначена за преподавател по български език и литература в Молдова.