инж. Петър Йосифов, снимка: колекция Мария Гоцева
Петър Йосифов е български инженер и представител на пиротската емиграция в България. Роден е през 1870 г. в семейството на Тоша Йосифов в град Пирот в тогавашната Османска империя. Клаузите на Берлинския договор от 1878 г. отреждат областта да бъде предадена на Княжество Сърбия, което води до емиграция на пиротчани към възстановената българска държава, сред които и бъдещият инженер. Семейството му се заселва в близкото до Пирот градче Цариброд. Именно в къщата на Йосифови в Цариброд отсяда „патриархът на българската литература“ Иван Вазов по време на Сръбско-българската война от 1885 г. Заедно със свои съученици Йосифов се грижи за ранени български войници в царибродската гостилница, превърната в превързочен пункт. В хода на войната през гостилницата минава дори Княз Батенберг, а там за първи път Вазов чете строфи от стихотворението „Новото гробище над Сливница“.
Кабинетът на инж. Йосифов в неговия дом, снимка: от фейсбук профила на Daniel Radev, оцветена дигитално
Завършва образованието си в елитния Технически университет в Брауншвайг, където се запознава с бъдещата си съпруга, германката Анна Хен. Двамата се връщат в България през 1899 г. Към онзи момент Анна вече е художник с практика зад гърба си и се включва активно в българския културен живот, и намира топъл прием сред артистичните среди на столицата. За нуждите на семейство Йосифови арх. Пенчо Койчев построява къща до Руски паметник – един от ранните образци на стила сецесион в България.
Петър Йосифов, отбелязан като P. Iossifoff, ingénieur, е сред пиротчаните видни софийски жители, което през 1919 г. се подписват под Адрес-плебисцит с настояване Пиротско да не бъде връщано на КСХС след Първата световна война.
Жестоко пребит и ограбен в дома си от цигани, умира в следствие от раните през 1952 г. Погребан е в Парцел 22 на Централните софийски гробища.
Източник: Уикипедия
Когато представям такава видна българска личност, не мога тук да не Ви запозная и с неговата съпруга и художничка Анна Хен-Йосифова /1872-1931/.
Анна Хен-Йосифова; снимка: колекция Мария Гоцева
Тя е родена на 3 март 1872 г. в Брауншвайг, Германия. Завършва Рисувалното училище в родния си град. После специализира в Хага, Холандия при известната художничка Марил Розенбоом. През 1899 г. идва в България като съпруга на инж .Петър Йосифов, след приключване на неговото следване в Германия. В началото на 20 век Анна Йосифова е художник със солидно художествено образование и обработен маниер в масления и акварелния натюрморт. Рисувала е и малки акварелни пейзажи на градски кътчета в Германия. Тя владеела техниките на декорация на дърво, керамика, изтарзия, тъкани, пирогравюра, лакове, резба, емайли. Анна Йосифова рисува предимно цветя с маслени бои и акварел. Занимава се и с приложни изкуства като пирография и илюстрация.
В България тя се включва активно в културния живот на страната. Първата изложба, на която публично се излагат нейни картини е и първата изложба на Дружество “Съвременно изкуство”. Тя е открита през декември 1903 г. в залата на тогавашното Градското казино в София. Там Анна Йосифова показва шест творби: четири натюрморта с маслени бои и два акварела (рози и пейзаж). През 1904 г. е поканена за член на Дружество “Съвременно изкуство”. Като негов член участва в ежегодните общи изложби по Коледа, както и във всички представителни изложби на негови членове в южнославянските изложби: Белград 1904 г., Лондон 1907 г., Мюнхен 1909 г., Венеция 1910 г., Рим 1911 г. Анна Йосифова е член и на Дружеството на Южнославянските художнци “Лада” и участва в изложбите му в Загреб, Белград, София. От 1903-1904 г. започва да води в дома си частни уроци (първите в България) по живопис и пирогравюра за любители както и безплатно за учениците на Рисувалното училище. От 1907 г. сред възпитаниците е дъщерята на първата дама Петрова-Чомакова, а по-късно и Княгиня Евдокия. През 1907 г. участва в Обща изложба, организирана от Рисувалното Училище в София. През септември 1907 г. Анна Йосифова организира съвместна изложба с известния български художник портретист Никола Михайлов. На 29.05.1909 г. художничката организира първата си самостоятелна изложба в България в дома си. От 1909 г. Йосифова е поканена и става член на Union Internationale des Beaux-Arts, Парижки съюз на художниците основан 1905г. от Огюст Роден и Пол Адам. През същата 1909 г. участва и в голямата международна изложба в Глас Палас в Мюнхен с два натюрморта. А. Йосифова организира самостоятелна изложба в Тръпковата галерия в София с 55 картини. Посмъртно участва в изложбата на жените художнички през 1931 г.
През 1921-ва заради активната си благотворителна дейност художничката е удостоена от Цар Борис III с Орден Дамски кръст III ст. с корона “За заслуги към нацията”. До края на живота си живее и твори в София. Умира през 1931 г. и е погребана в Централните софийски гробища.
През 2024-та, излезе от печат монографията „Шепотът на цветята“ с автор проф. д-р Милена Георгиева, която е посветена на творчеството на изключителната художничка. Издател е „Панорама“, СБП.
Източник: галерия „Лоран“, гр. София.