„Златан Дудов искаше филма да бъде
неговото оръжие в борбата за по-добър свят за всички,
независимо от класовите и от другите различия,
но светът и него не искаше да чуе, както и други,
посветили живота си на изкуството в нашето време.“
Динко Туцакович, режисьор и кинокритик

Житейската история на Златан Дудов ни връща много години назад в стария Цариброд. Родът Дудини или Дудови е един от най-старите царибродски родове. Неговият родоначалник е дядо Нено, чието семейство се занимава с отглеждане на копринена буба и притежава насаждения с черници – дудове, благодарение на което получава името си Дудини. Тримата му синове със семействата си създават Дудина махала в царибродския квартал „Строшена чешма“.

В къщата на Тодор Златанов и Миля Алексова през 1903 година, на 30 януари, се ражда мъжка рожба. Получава името на дядо си Златан. В акта за раждане го записват като Златан Златанов.

И наистина няколко десетилетия по-късно Златан Дудов записва името си със златни букви в историята на киноизкуството като създател на единствения немски пролетарски филм и ляво ангажирано кино, но и като асистент на великия режисьор Фриц Ланг и приятел и сътрудник на известния поет и драматург Бертолт Брехт.

След завършване на основно училище в Цариброд, през през 1917-та Дудов се преселва в София със семейството си, където записва I-ва мъжка гимназия и се ангажира в ляво ориентирани организации и гимназиалния театър. От идиличната тишина на ориенталска София, където завършва гимназия с отличие, през 1922 г. осъмва на Берлинската гара. Воден от левите си идеали, става свидетел на бурната епоха през 20-те и 30-те години на XX век във Ваймарска Република. Големият град го посреща с контрастите на милионната столица, а архитектурата се оказва сравнително далечна за кипящия от идеи Дудов. Затова се записва в авторитетната театрална школа на Емануел Райхер, а през 1925 година успява да се докосне до магията на филмовото изкуство – попада в сърцето на европейското кино и в едно от най-големите немски филмови студия „Бабелсберг“, където е създаден митичният шедьовър на Фриц Ланг, асистент на когото става младият царибродчанин.

След зашеметяващите декори на „Метрополис“ Дудов започва да следва театър и кино в Берлинския университет и заминава за Москва, за да пише дипломната си работа. Там се запознава с величията на руския театър и кино, но срещата с Бертолт Брехт ще преобърне света на Дудов. В началото на 30-те години заснема първия си самостоятелен документален филм „В какви условия живее берлинският работник“.
Златан Дудов е по-известен на света с раните си филми, които са правени до идването на Хитлер на власт. Това са „Куле Вампе“ и „Сапунените мехури“, които илюстрират най-добре върховите постижения на така нареченото „ляво ангажирано кино“.

„Куле Вампе“ е първият и единствен филм в Германия, който показва лявото движение в навечерието на идването на фашизма. „Куле Вампе“ е един призив за социална справедливост. И не случайно, филмът е жестоко кастрен от цензурата, още когато предстои неговата премиера. Една голяма част от филма е изрязана. Тя не е показвана на времето в пълния си вариант. Лентата оказва много силно въздействие върху развитието на немското кино и по-късно на световното кино, защото този филм се изучава във всички кино-училища.

„Сапунените мехури“ е сатира на германското общество. Филмът е завършен буквално месец след идването на Хитлер на власт, което се оказа фатално за неговата премиера. Налага се Златан Дудов да емигрира. Премиерата на филма „Сапунените мехури“ през 1934 г. е голямо събитие в културния живот на френската столица. Животът на Дудов в Париж е свързан най-вече с неговите театрални практики. Там е отново с Брехт и приятелите си, с които работи в театъра. Усъвършенства уменията си, което се оказа изключително полезно за следвоенната му кариера. През 1939 година творецът се установява в Швейцария.

Започва Втората световна войнa. Военният конфликт поглъща над 60 милиона човешки живота, а годините след войната донасят нови исторически сътресения и промени в различните сфери на живота. И след тринадесетгодишна емиграция Златан Дудов отново е в Берлин. Той полага основите на киното на Германска Демократична Република. В павилионите на старата филмова къща “УФА” край Бабелсберг се ражда киностудиото “ДЕФА“, където реализира големи проекти от началото на 50-те години. Дудов получава държавна награда на ГДР и се отдава на педагогическа дейност във Висшето училище по кинематография.

Драмата „Кристине“ е следващата лента на Златан Дудов, която трябва да завърши тематично цикъла за човешката личност. Сценарият представя съдбата на вече немлада жена, с редица тежки преживявания през живота си. Режисьорът денонощно е на снимачната площадка.

За съжаление Дудов загива в автомобилна катастрофа на 12 юни 1963 година. Той оставя след себе си един недовършен филм и фундаментално европейско и световно кинотворчество. Нека пазим спомен за великия царибродчанин Златан Дудов.

Автор: Петър Виденов, режисьор на документалния филм „Златан Дудов“, Positive Production, 2015; гл. редактор на интернет портал „ФАР“, Цариброд, Р. Сърбия

ФИЛМОГРАФИЯ:

1963 г. – „Кристине“ /Christine/
1960 г. –  „Заблуждения в любовта“ /Verwirrung der Liebe/
1957 г. –  „Капитанът от Кьолн“ /Der Hauptmann von Köln/
1957 г. –  „По-силни от нощта“ /Stärker als die Nacht/
1952 г. –  „Женски съдби“ /Frauenschicksäle/
1950 г. –  „Фамилия Бентин“ /Familie Benthin/
1949 г. –  „Хляб наш насъщний“ /Unser täglich Brot/
1934 г. – „Сапунените мехури“ /Seifenblasen/
1932 г. –  „Куле Вампе“ /Kuhle Wampe/
1930 г. –  „В какви условия живее берлинският работник“ /Wie der berliner Arbeiter wohnt/

Библиография:

Алексић, Слободан, „Бескомпромисни Дудов“, Дом културе „Студентски град“, Београд, 2003
Грозев, Александър, „Златан Дудов – творчески портрет“, изд. „Наука и изкуство“, София, 1972
Списание „Мост“, бр. 155, „Златан Дудов (1903-1963)“, издателство „Братство“, Ниш, 1998
Kuhle Wampe oder Wem gehort die Welt? / Frankfurt am Main: Suhrkamp Verlag, 2008