Николина Бъчварова, източник: ДАА, ДА–Варна-16, фонд 867К, опис 1, а.е. 37
В Цариброд са родени множество талантливи личности, които покоряват сърцата на любителите на изкуството. Една от тях е актрисата Николина Бъчварова, родена през 1889-та, но нейната моминска фамилия е неизвестна. Няма информация кога заминава за София. Синеоката красавица едва 15-годишна се омъжва за своя колега Стоян Бъчваров, който е с 11 години по-голям от нея1.
Наред с други актьори от началото на 20 в., нейното име е част от основоположниците на театралното изкуство в България и създаването на Българския народния театър, днес известен като Народен театър „Иван Вазов“. Благодарение на техния талант, всеотдаен и неуморен труд и въпреки тежките материални условия, актьорите и актрисите поставят началото на успешното развитие на българската актьорска школа.
Стоян Бъчваров, театрален актьор, София, 1915 г. Източник: ДАА, ЦДА-12, фонд 138К, опис 1, а.е. 27; лист от до: 20-20
От своя страна Стоян Бъчваров освен драматичен актьор, той е и режисьор и творчески директор. Един от най-значимите български актьори в първата половина на 20 в. Неговия принос към развитието на българското театрално изкуство го издигат на пиедестал, който и днес трудно може да бъде достигнат.
През 1903 г., само на 14 години Николина дебютира с ролята на Квашня в постановката „На дъното“ от Максим Горки в „Съвременен театър“2.
През театралния сезон 1904/1905 г. на Народния театър тя играе в постановката „На дъното“ на М. Горки, в ролята на Квашня; в драматичния етюд „Христос Возкресе“, в ролята на Мария Николаевна; в „Такачите“, в ролята на жената Хайнрих и в „Апостол“, в ролята на стара туркиня. През същата година играе и в „Съвременен театър“3 .
През 1905-та е създаден „Свободен театър“ от актьори, недоволни от условията на работа в Народния театър. За съжаление неговата дейност продължава едва 2 години. В своите спомени актрисата Теодора Стойчева описва, както неговото създаване, така и завръщането на част от актьорите в Народния театър:
„Артистите от Народния театър Христо Тенчев, Атанас Кинчев, Кръстьо Сарафов, Петър Стойчев и Стоян Бъчваров недоволни от ръководството на театъра, често се събираха и обсъждаха какво трябва да се направи, за да се даде по-правилна насока на театъра и как да се подобри материалното положение на артистите, което наистина беше плачевно… При едно такова обсъждане решихме да напуснем театъра и да образуваме частен колектив. Буйни, млади, възторжени веднага решиха и образуваха трупата под названието „Свободен театър“. Избраха репертоар и почнаха репетициите. Основни артисти бяха Адриана Будевска, Христо Генчев, Атанас Кинчев, Кръстьо Сарафов, Петър Стойчев и Стоян Бъчваров. По-късно се присъдени към тях и Турбенов. Всички бяха добри артисти – първенци на Народния театър… Николина Бъчварова, артистка от „Съвременен театър“, под ръководството на Матей Икономов…
Николина Бъчварова в ролята на Шарлота Ивановна в пиесата „Вишнева градина“ на Антон Павлович Чехов. Източник: ДАА, ЦДА-12, фонд 138К, опис 1, а.е. 27; лист от до: 21-21
Предстоеше откриването на Народния театър в новата сграда /бел. ред. 03.01.1907 г./. Ангажиран бе за режисьор големия чешки артист Йозеф Шмаха4. Той дойде във Варна със семейството си и прекара лятото на море, и се видя с тия първи артисти, които са напуснали Народния театър. Като се върна в София, заяви на министъра на просветата Ив. Шишманов, че не може да открие новия театър без тези даровити артисти. Тогава Ив. Шишманов изпрати във Варна проф. Михаил Арнаудов, за да води преговори за връщането им. И така след двегодишно съществуване на Свободния театър, всички се завърнаха в София в Народния театър, като се подобри материалното им положение.
Младите артистки Елена Снежина, Теодорина Стойчева, Николина Бъчварова и Донка Сарафова бяха подложени на приемен изпит пред една голяма комисия. Всяка една от тях се яви в откъси от стари роли“5.
Театърът на Антон Страшимиров; седнали: Николина Бъчварова е втората от ляво на дясно; изправени: Стоян Бъчваров е втория от ляво на дясно. Антон Страшимиров е в центъра на снимката. Източник: ДАА, ЦДА-12, фонд 581К, опис 1, а.е. 17
През 1909-та нейният творчески път продължава в частния пътуващ театъра на Антон Страшимиров* „Смях и сълзи“, където е заедно със своя съпруг. Седалището му е във Варна, а нейния съпруг е художествен ръководител и режисьор. Трупата на театъра поставя на сцена множество спектакли. По-значимите са „Гъркиня“ от Антон Страшимиров, „Фарисеи“ от Джордж Бърнард Шоу, „Роза Бернд“ от Герхарт Хауптман, „Мадам Сан Жен“ от Викториен Сарду, „Венецианският търговец“ от Уилям Шекспир6. Завръща се на сцената на Народния театър в периода 1910-1918 г7.
От 1921 до 1923 г. играе на сцената на Варненския общински театър8, който днес е Драматичен театър „Стоян Бъчваров“, кръстен в чест на нейния съпруг.
Умира едва на 54 години в София, през 1943 г.
Николина Бъчварова със своето семейство в София, 1937 г. Източник: ДАА, ДА–София-13, фонд 2312, опис 1, а.е. 59
От брака си има двама синове – Вили и Крум. Нейна внучка е Галя Бъчварова – театровед както и основател и редактор на „ТВ Театър“ по Българската телевизия, в периода 1960-1990 г. Петър Бъчваров, познат на българската публика с творческия си псевдоним Ути, е неин правнук. Той е актьор, театровед и дълги години водещ на кулинарни предавания по Българската национална телевизия както и автор на множество кулинарни книги.
Източници:
1. ДА–Варна-16, фонд 867К, опис 1, а.е. 38
2. стр. 59, „Енциклопедия на българския театър“, София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713.
3. Пак там.
4. Йозеф Шмаха е чешки актьор, режисьор и театрален педагог. Поканен е от Министерство на народното просвещение на Княжество България за артистичен директор на Народния театър в София, който ръководи в периода 1906-1909 г.
5. ЦДА-12, фонд 145К, опис 2, а.е. 67, опис 2 – спомени
6. стр. 412, „Енциклопедия на българския театър“, София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713.
7. стр. 59, „Енциклопедия на българския театър“, София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713.
8. Пак там
*Антон Тодоров Страшимиров е български писател, драматург, публицист, редактор и издател на вестник, политик и депутат в няколко български парламента в началото на 20-ти век.