Корицата на детският роман „На село“ с илюстрациите на царибродския художник Иван Петров, София, 1942 г., източник: личен архив Мария Гоцева
Всеки от нас – възрастните искаме отново да бъдем деца и да имаме онези безгрижни дни. Светът беше учение и забавления с приятели. Ето защо, за да се върнем в магията на детството Ви представям романа за деца и юноши „На село“, от Георги Караславов*. В него авторът ни разказва за летните приключения на Сашко, заедно с неговите братовчеди Гого и Павлето, по време на неговата ваканция при баба Гана и дядо Георги. Заедно с тях се връщаме 80 години назад във времето, за да се превърнем отново в деца и участваме в детските игри през дългите летни дни и нощи. Книгата е издадена през 1942-ра от издателство Библиотека „Детско четиво“. От нея са отпечатани 5000 броя от печатница „Борис Т. Петров“, гр. София.
Иван Петров /1913-1965/, източник: Донка Николова, „Моите срещи с духа на Цариброд“, Народна библиотека „Детко Петров“, Цариброд, 2022 г., стр. 12
Разбира се, важна част от литературното произведение са илюстрациите, благодарение на които историята оживява. Те са дело на известния и любим царибродски художник Иван Петров. Той е по-големият брат на друг художник от Западните покрайнини с български произход Методи Петров – Мето. Двамата заедно се считат за основатели на българския комикс.
Иван Петров е роден през 1913 г. и е третото дете в българското семейство на Дука и Иван в с. Желюша, днес в пределите на Р. Сърбия. Неговият дядо, по бащина линия, Петър пристига в селото от Габрово. Иван Петров го наричали уважително „Художникът“ „навярно защото е оставил следа във всеки дом и всяка публична сграда на Цариброд! Иван Петров е автор на стотици портрети, съхранили конкретните черти на хората от Висок и Бурела. Негови са изображенията – същински ренесансови портрети, на четиримата евангелисти в църквата „Рождество Богородично“. Стенописите му сграфито като Ахилов щит опасват стените на голямата зала в Културния дом. Негови творби превръщат Мотела в културна забележителност. Съдбата го отвежда в много други зали и домове, гостоприемни и безпощадно сурови, и коварно щедри, и… Навсякъде Иван Петров оставя своя знак на творец, естет, артист, завещанието на неспокоен, жилав и жизнелюбив български дух“1.
Светите евагелисти в църквата „Рождество Богородично“, Цариброд, художник: Иван Петров, масло; източник: Донка Николова, „Моите срещи с духа на Цариброд“, Народна библиотека „Детко Петров“, Цариброд, 2022, стр. 17; фото: Стефан Павич
„Многобройни са картините, рисувани от Иван Петров по различни поводи, с които той завинаги остава част от семейната история на не една фамилия от Царибродска община. Създава пейзажи и живописни картини с акварел, масло и гуаш върху картон, черна коприна и платно. Рисува портрети с молив, перо и креда. Както свидетелства Асен Цоневич от Желюша, един от най-добрите приятели на Йордан Петров, всички съседи имат творба, подарък от Иван Петров за нова къща. Други поръчват картини на домове, фабрики, за щастливи събития; най-многобройни са портретите, рисувани от малки паспортни снимки за вечна памет на скъпи покойници. Всяка картина има своя вълнуваща история и е свидетелство за професионализъм, за ренесансово преклонение пред красотата и за някаква немодерна, съзидателна любов към ближния. Достатъчно е да се разгледат сграфито композициите в Дома на културата и в Мотела в Цариброд, за да почувстваме синовното преклонение пред света на родното, което те носят. Оживял във форми и движение, покоряващ със своята хармонична завършеност, епичният разказ за живота на предците опасва в свещен кръг пространството под тавана на голямата концертна зала. Вечно млади майки и бащи – свидетели на миналото и стражи на бъдното, моми и ергени – тръпнещи от неведомите радости на съпружеството, въртят хорото на житейските кръговрати сияещи от красота, неотделими от мъдрия ред в мирозданието. Внушението за святост и благослов се усилва от топлия слънчев цвят на изпечени юлски жита, в който е изпълнена цялата композиция“2.
Десет години прекарва в концалегера „Голи оток“, Югославия, заради българската си идентичност, където е заставен да рисува портрети на „любимите“ вождове Сталин, Ленин, Тито, Георги Димитров. След като е осовободен през 1962-ра, той бяга в София, но затворническият живот оставя жесток отпечатък върху здравето му. Само три години по-късно той умира от тежко заболяване. Погребан е в София. Днес неговите наследници също живеят в София.
Донка Стоянова Николова
В интервю за Българското национално радио, публикувано в сайта на 18.10.22 г., Донка Стоянова Николова заявява: „Творчеството на Иван Петров все още не е изследвано, защото той все още е една много спорна личност. Когато започнах да събирам информация за него, разбрах колко продължава да бъде непознат или по-скоро премълчаван от местните“ и продължава: „той е успял да си създаде среда, в която да се осъществява, дори докато е в затвора. Една голяма част от творбите си създава именно там. Когато е молел да се срещне с жена си, или някой друг от семейството си, той е рисувал големи и красиви платна за надзирателите и следователите. Правел е и портрети на целите им семейства“. Това ни разкрива от една страна жестокостта на тогавашния комунистически режим, който се стреми да пречупи и подчини всяка независима мисъл и от друга силата на духа на Иван Петров и изкуството като убежище.
Повече за живота на Иван Петров и значението на неговото творчество както и негови творби можете да прочете и видите в книгата на Донка Стоянова Николова „Моите срещи с духа на Цариброд“ – ТУК
Детският роман „На село“ от Георги Караславов – ТУК
Приятно четене!
Бележки:
1. Николова, Донка, „Моите срещи с духа на Цариброд“, Народна библиотека „Детко Петров“, Цариброд, Р. Сърбия, 2022 г., стр. 13-14
2. Николова, Донка, „Моите срещи с духа на Цариброд“, Народна библиотека „Детко Петров“, Цариброд, Р. Сърбия, 2022 г., стр. 18
Георги Караславов, писател
*Георги Славов Караславов е български писател, белетрист и драматург, академик. Първата му книга е „Уличници“ (1926), която пресъздава живота на децата от бедните градски покрайнини. Има обемно и жанрово богато творчество, сред което особено много изпъкват романите „Снаха“ и „Татул“.
Окачествен е приживе за теоретик на българската съвременна култура, както и ревностен радетел за съхраняване културната памет и творчество и личности. Допринася през 1956 г. Старият град на Пловдив да бъде обявен за архитектурно-исторически резерват и за съхраняване на възрожденския дух и хилядолетната му история.