„Истинското просвещаване на нашия народ е невъзможно, докато историята остава в мрака на забвението.“
Марин Дринов*
През 2026-та отбелязваме тъжните 80 години от заличаването на Българските военни гробища в Царибродско и Босилеградско, днес в Р. Сърбия. За съжаление опитите да бъдат заличени българското културно наследство и самосъзнание на Българското национално малцинство датират повече от 100 години и продължават и днес.
Когато по силата на Ньойския договор от 1919 г. Цариброд е предаден на Кралство на сърби, хървати и словенци /КСХС/, през 20-те и 30-те години на 20 век гоненията и терорът срещу българите в западната ни съседка е масов, а убийствата са честа практика какъвто е случая с поп Апостол Иванов1.
След разрива между Тито и Сталин и смъртта на Георги Димитров след Втората световна война, българите в Западните покрайнини отново попадат под ударите на тоталитарния югославски режим. Мнозина са арестувани и заточени в концлагери като „Голи оток“. Сред тях са и царибродските братя и художници Методи и Иван Петрови, заставени в затворническата килия да рисуват потрети на комунистическите лидери Сталин, Георги Димитров и Тито2. Тук е важно да споменем, че те са сред основоположниците на комикса в България в периода 1940-1944 г.3 и неразривна част от Българското културно наследство.
Тук не мога да не отбележа и проблема с изучаването на Българския майчин език и адекватно образование на Български език през годините. Днес часовете за изучаване или са изключително малко или липсват. Също така Българското национално малцинство има и ограничен достъп до съвременните културни тенденции и събития в България.
Свидетели сме и на тенденциозното отношение към независимите медии в Сърбия, които са насочени към Българското национално малцинство. Медия като двуезичния интернет-портал „ФАР“, базиран в Цариброд, често му бива отказан достъп за отразяване на събития, а случая с подслушването на телефона на техен колега чрез шпионския софтуер „Пегас“ от сръбските власти, бе посочен в доклада на международната правозащитна организация „Амнести Интърнешънъл“ за 2025 г.
„Взривената памет“ от Зденка Тодорова, корица, 2004 г.
Във тази връзка Ви представям дигиталната версия на книгата „Взривената памет“, с автор Зденка Тодорова*, издадена през 2004-та. 22 години по-късно и въз основа на днешните събития, е повече от актуално и задължително четиво за по-доброто разбиране на проблемите на Българското национално малцинство в Р. Сърбия и трудностите и гоненията, които са преживели, както през последните повече от сто години, така и днес.
Ето какво тя пише в началото на книгата: „Националното самочувствие на българското национално малцинство в Сърбия е под въпрос. С всеки изминал ден то все повече го губи. Губи го, защото в условията на икономическа криза, нравствен и политически срив, трудно е да се говори за национална самобитност или в крайна сметка за национално самочувствие… Взривената военноисторическа памет на българите в Сърбия не може да бъде описана в една книга, но поне част от премълчаваната и укриваната истина може да стане достояние на широката общественост“ и продължава: „Не по-маловажен е въпросът защо много малко или почти нищо не се знае за подвизите на онези наши сънародници от Западните покрайнини, участвали и загинали по фронтовете като български войници в Сръбско-българската война, Балканските и Първата световна война. Някои от тях са с ордени за храброст. Малко се знае и за опожаряването на Босилеград през 1917 г., от сръбските разбойнически орди на Коста Йованович Печанец, в резултат на което за един ден са избити 32 мирни жители, изгорени живи две деца и са опожарени общо 317 домакинства. Твърде малко или почти нищо не се знае за Нацко Сотиров Костов от царибродското село Каменица, активно участвал в Първата световна война, от която е демобилизиран с чин „старши подофицер“ с три войнишки ордена за храброст – I, II, III степен. Малко се знае и за капелмайстора Тодор Наумов, прекарал няколко съдбовни години в Цариброд като ръководител на музикантската команда на 25-ти пехотен Драгомански полк. Малко се знае за броя на загиналите босилеградчани през Балканските войни, мобилизирани в 13-ти пехотен Рилски полк. Още по-малко се знае за първия следвоенен митинг, провел се през 1944 г. в Цариброд срещу оставането на околията в рамките на ФНРЮ и за фактическото двувластие в Царибродска околия до подписването на Парижките мирни споразумения през 1947 г. Малко се знае за политическите и поръчкови убийства в Кралство Югославия срещу изявени българи в Западните покрайнини. Малко се знае и за причините, довели до заличаването, разрушаването и взривяването на българските военни паметници и гробища в Царибродско и Босилеградско.“
Иван Петров Рачев, в средата, от с. Бребевница, Царибродско. Участник в Балканската война 1912-1913 г. „Взривената памет“ от Зденка Тодорова, стр. 45
Благодарение на Зденка Тодорова и нейното задълбочено изследване на архивни документи, семейни архиви и снимки и разговори със съвременници на част от описаните събития, днес ние можем по-добре да вникнем в проблемите на българите от Западните покрайнини, с които те се борят повече от 100 години.
Книгата „Взривената памет“ е издадена от издателство „Балкани“ /София/ и с подкрепата на Министерството на отбраната на Р. България, Съюза на възпитаниците на военните на Негово величество училища, ШЗО и Родолюбивото войнство и гражданството.
Изказвам своята лична благодарност към Зденка Тодорова за нейното съгласие книгата да бъде дигитализирана и публикувана в „Стари Цариброд“.
„Взривената памет“ от Зденка Тодорова – свалете ТУК
1Апостолов, Апостол „Родът на поп Апостол“, издателство „Либра Скорп“, Бургас, 2013 г., стр. 52.
2Николова, Донка Стоянова, „Моите срещи с духа на Цариброд“, издател Народна Библиотека „Детко Петров“, Цариброд/Димитровград, Р. Сърбия, стр. 57.
3пак там.
*Марин Стоянов Дринов е български възрожденски историк, филолог и държавник. Той е един от основоположниците на българската историография, професор, член-съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Брат е на революционера Найден Дринов. През по-голямата част от живота си работи в Киев и Харков (дн. Украйна).
Списъкът на загиналите войници край Пирот и Бяла Паланка през семтември и октомври`44 г., и погребани във военното гробище в Цариброд.
Снимки на Българските военни гробища в Цариброд и Ниш, 1941-1944 г.
Зденка Тодорова е общественичка, писателка, журналистка и защитничка на правата на Българското национално малцинство в Р. Сърбия, родом от гр. Цариброд
* Зденка Тодорова е известна общественичка, журналистка и писателка от Западните покрайнини. Защитник на правата на българите в Р. Сърбия. Изследовател на оброчищата в Царибродско. Родена е в гр. Цариброд, където получава образованието си на български език. Завършва Българска филология във Филологическия факултет в Белград.
За период от време работи като преводач и журналист в списание „Мост“, излизащо на български език в град Ниш. През 1990г. е сред учредителите на Демократичния съюз на българите в Югославия (ДСБЮ). През 1997г. създава първата правозащитна организация в Западните покрайнини – Хелзинкски комитет за защита правата и свободите на българите в Югославия.
От 2009-та до 2019-та работи в телевизия СКАТ /България/, където е съвтор и водещ на предаването „Облаче ли бяло“. В него тя активно представя проблемите на Българското национално малцинство в Р. Сърбия и се застъпва за техните права.
Автор е на пиеса и на 10 книги, сред които стихосбирката „Венчална рокля“ /1994 г./, „Прикриващото пиянство в Ньой“ /1994 г./, „Светилища, разделени с граница“ /2007 г./, „Посланията на оброчищата“ /2019 г./ „От Цариброд и за него“ /2021 г./; Създава два документални филма за Цариброд.
Също така чрез публикуването на множество статии и научни доклади тя се обявава срещу опитите на сръбските власти да определят Българското национално малцинство за част от „шопска нация“, а местния българския диалект за по-радличен от Българския език, с цел да се разруши неразривната връзка на българите в Западните покрайнини с България.
През 2024 г. излезе от печат последната ѝ книга „Любимият полк“, която тя посвети на 120 години от формирането на 25-ти пехотен Драгомански полк в Цариброд и последващото му изпращането на щабквартира в София.
Член е на Инициативен комитет за построяване Паметник на „Славни Драгоманци“* в град Драгоман!
Живее и работи и в Цариброд, и в София.
* Славни Драгоманци. Под това име е известен 25-ти пехотен Драгомански полк.