Бележити личности са посещавали Цариброд през годините – Иван Вазов, полския художник Антоний Питрьовски, бъдещият министър-председател Стефан Стамболов, Учителят Петър Дънов, Константин Иречек и още.
Кирил Пърличев в Цариброд, пощенска картичка, 1918 г., неизвестен издател; лична колекция Мария Гоцева
Днес ще Ви разкажем за една Царибродска пощенска картичка, запечатала образа на Кирил Пърличев и неговия изключителен живот, изпълнен с активна обеществена и политическа дейност, оставил ярко присъствие в Българската история в първата половина на 20-ти век.
Българската пощенска картичка с участието на Кирил Пърличев е издадена два пъти в Цариброд, първия път през 1918-та от неизвестен издател и през 1927-ма от Георги Минов*. Този период бележи предаването на Западните покрайнини на КСХС през 1919-та и съответно първата е отпечатана на Български език, а втората на Сърбски. На нея Кирил Пърличев е третия от ляво на дясно, облечен в царибродска носия и заедно с други хора изпълняват царибродско хоро. На гърба на първото издание на кратичката има текст на Френски език с посвещение, в което е написано, че пожелава крепко здраве, винаги ще имат неговото приятелство и дълго ще пази този спомен. Този текст най-вероятно е написан за спомен от участник в снимката. Моето предположение, че той е първия мъж от ляво на дясно, върху когото също има надпис на Френски език „… Ориента`18“. Със същия почерк е маркиран и Кирил Пърличев „Кирил България“. Има вариант на тази картичката издадена и с надписа „На гости в с. Власи“.
Тук представям на Вашето внимание и автория текст на Асен Виденов за Кирил Пърличев.
Кирил Григоров Пърличев е Български революционер, общественик, журналист, учител и национален герой. Той е един от основателите на Македонския научен институт и открива гроба на Св. Климент Охридски. Син е на изключителния български възрожденец и народен будител Григор Пърличев*, при когото се образова и на когото помага за книжовната му дейност. Член на Централния комитет и Задграничното представителство на ВМОРО*. Един от легендарните образи по време на славното Илинденско-Преображенско въстание (1903), четник при Христо Чернопеев. Директор на историческия музей в Охрид (1941-1944 г.), писател. Използва псевдоними като К. Пандов и Наумов.
Той е роден е на 1 март 1875г. в Охрид, тогава в Османската империя. През 1894 година завършва с 9-тия випуск Солунската българска мъжка гимназия. В гимназията участва в таен ученически революционен кръжок и основава ученически съюз. През 1895 година взима участие в четническата акция на Макдонския комитет като четник на Стойо Костов.
Учителства във Воден и работи за изграждането на ВМОРО. На Солунския конгрес през 1896 година Кирил Пърличев е представител на Воденския революционен окръг. На 5 август 1898 година Методи Патчев, с помощта на Христо Узунов и Пърличев, убива в центъра на Охрид сърбоманина Димитър Гърданов, в чиято къща е отворено сръбско училище. Кирил Пърличев, заедно със съмишлениците си, е арестуван.
През 1901 година по нареждане на Даме Груев Кирил Пърличев учителства в Прилеп. Избран е и за член на Централния комитет на ВМОРО, след арестуването на целия му състав при Солунската афера в 1901 година и предприема обиколка с четата на Методи Патчев. В София през 1902 година следва в Историко-филологическия факултет на Висшето училище и е секретар на Задграничното представителство на ВМОРО. За времето на Илинденско-Преображенското въстание е четник при Христо Чернопеев.
След въстанието се установява в Солун, където преподава в Солунската българска мъжка гимназия. След Младотурската революция през 1908-та става деец на „Съюз на българските конституционни клубове“ и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Воден. Учителства във Воден, където заедно с Христо Занешев спомага организационните дела. Участва в редактирането на списание „Искра“.
През 1912 година е временен представител на Задграничното представителство на ВМОРО. Учител е и в Цариброд. През 1918 година пише „Сръбският режим и революционната борба в Македония“. Член е на Паневропейския съюз и на масонската ложа „Светлина“. Владее чужди езици и превежда Волтер, Карл Маркс, Карл Кауцки, Георг Брандес и други.
След възстановяването на ВМРО през 1919 година става член на Задграничното ѝ представителство заедно с Георги Баждаров и Наум Томалевски и остава такъв до 1928 година, когато представителството е разформировано под натиска на Иван Михайлов. Кирил Пърличев и Георги Попхристов застават начело на групата на „протогеровистите“, но през 1931 година са принудени да се оттеглят от политическа дейност по време на братоубийствените войни във ВМРО. При временното освобождение на Вардарска Македония в 1941 – 1944 година се завръща в Охрид и става директор на Историческия музей. Умира в Охрид на 9 или 10 февруари) 1944 година, тогава още в пределите на Царство България. Кирил Пърличев има внук Кирил Пърличев, който издава непубликуваните му трудове.
Творчество:
- Григоровъ, К. Сръбскитѣ жестокости въ Македония (1912-1915). Съ 20 ликове къмъ текста. Извлѣчение отъ книгата „Сръбскиятъ режимъ и революционната борба въ Македония“ отъ К. Пърличевъ.
- Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912-1915)
- Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.,
- 36 години във ВМРО — Спомени на Кирил Пърличев
- Към характеристика на Григор С. Пърличев, списание „Македонски преглед“ (1928)
- Пърличевъ, Кирилъ. Полезни констатации. // Македония, година I, брой 8. вторникъ, 19 октомврий 1926.
Източник: фейсбук страницата Един заветъ
*Георги Минов. Преселник от Пирот, избрал Цариброд за свой втори дом. Съиздател на „Стихове и проза“ от Христо Гоцев, 1909 г., в-к „Нишава“ в периода 1909-1912 г., книжар и издател на Царибродски пощенски картички в период от 20 години.
*Григор Ставрев Пърличев /1830-1893/ е български възрожденец, учител, писател и преводач от Охрид. Пърличев е един от най-дейните участници в борбите за въвеждането на българския език в училищата и черквите в града през 60-те години на XIX век. Преди да изиграе ключовата си роля като водач на българското движение срещу гърцизма в Охрид, печели ежегодния конкурс за гръцка поезия на Атинския университет с поемата си „Ὁ Ἁρματωλός“ (1860). Автор е на ценна автобиография, една от най-ранните в българската литература както и на първия превод (частично запазен) на Омировата „Илиада“ на български. Енциклопедията на Македонската академия на науките и изкуствата го нарича „най-голямото име на македонската литература през XIX век“. В творчеството си самият Пърличев се определя като българин. Негови съвременници от Македония и Охрид го описват като „доблестен български патриот“ с „огнен дар на словото“, чиито речи „текли като огън и лава“.
*ВМОРО – Вътрешната македоно-одринска революционна организация е националноосвободителна организация на българите в Османската империя. Организацията е активна в Солунския, Битолския, Скопския, Одринския и Цариградския вилает в края на XIX век и началото на XX век. В програмните документи на организацията се изтъква, че тя ще се бори по революционен път за осъществяване на член 23-ти от Берлинския договор, за предоставяне на политическа автономия на Македония и Одринско. Предвидено е двете съседни области да се обособят в самостоятелна териториална единица в рамките на империята, като в нея следва да бъдат проведени административни и политически реформи с оглед на подобряване на условията за живот на християнското население там. По време на войните за национално обединение тези официални лозунги са изоставени. Различните крила в организацията се маргинализират и на практика служат като придатък към Българската армия. Те подкрепят активно действията ѝ, като целта им е завоюване на възможно най-големи дялове от Македония и Тракия и евентуалното им присъединяване към Царство България.
Повече за живота и делото на фамилия Пърличеви, можете да прочетете ТУК
Повече за Георги Минов като издател на Царибродските пощенски картички, можете да прочетете в „Образът Цариброд и Царибродско в Българските пощенски картички от Освобождението до 1919 г.“. ТУК