През 2023-та се навършват 120 години от рождението на царибродчанина Златан Дудов /1903 – 1963/ – най-известният български режисьор, драматург и сценарист, живял и творил в Германия.
По този случай Институтът за изследване на изкуствата на БАН, сектор „Екранни изкуства“, с автор доц. д-р Александър Донев, реализираха проектът „Един българин – класик на германското кино Златан Дудов“, който чрез редица събития отбелязаха животът и невероятното творческо наследство на Златан Дудов в световната кинематография.

Серията събития завършиха в представяне на книгата на доц. д-р Донев „Златан Дудов. Правият път към киното. От Цариброд през София към Берлин“. „Тази книга се опитва да запълни една празнина и да коригира поредица неточни или погрешни твърдения за ранните години на Златан Дудов /1903-1963/.“, пише доц. д-р Александър Донев.

корица

Според мен съществена част от проблема, отнасящ се до липсата на признание за кинематографиста, роден в Цариброд/ Димитровград на 30 януари 1903 г., не е това, че е полузабравен, споделя авторът във въведението на книгата.

Именно неразбирането кой точно е Златан Дудов, какво е постигнал и какво ни е оставил всъщност представлява главната причина името му и приносите му толкова лесно да потънат в забрава. Затова ми се струва важно днес, продължава доц. Донев, 60 години след смъртта му при нелепа автомобилна катастрофа, да започнем отначало нашата експедиция по киноархеология, за да припомним кой е Златан Дудов и защо си струва да помним неговата история.

Благодарение на сътрудничеството с доц. д-р Александър Донев, staricaribrod.org има честта ексклузивно да Ви предостави възможността да се докоснете до това най-ново и задълбочено изследване на живота и творчеството на Златан Дудов. Изказваме своите специални благодарности!

Приятно четене!

„Златан Дудов. Правият път към киното“ – Натиснете тук.

Издаването на книгата се реализира с подкрепата на Столична община, програма „Култура“, Направление „София – творчески град на киното (под егидата на ЮНЕСКО)“

*доц. д-р Александър Донев е роден на 6 юни 1961 г. в Димитровград. Завършва НАТФИЗ (тогава ВИТИЗ) през 1988 г. Работи като редактор в списание „Кино“ (до 1991 г. „Киноизкуство“) и като управител на издателство „Народна култура“. Има опит като заместник-програмен директор на БНТ и изпълнителен директор на НФЦ, продуцент и филмов разпространител. Автор на филми като режисьор и сценарист, и на многобройни публикации като кинокритик от 1984 г. до днес. Доцент в Института за изследване на изкуствата при БАН и преподавател в НАТФИЗ. Публикува книгите: „Помощ от публиката. Българските филми и техните зрители в началото на ХХI век“ (2018); „Независимите в киното. От Едисон до Нетфликс“ (2019), „Картографиране на филмовата неопитоменост. Независимо, аматьорско и алтернативно кино в България след 1989 година“ (2021). Преводач от немски, заедно с Гергана Фъркова, на книгите „От Калигари към Хитлер. Психологическа история на германското кино“ (1991) от Зигфрид Кракауер и „Съчинения по естетика на медиите“ (2022) от Валтер Бенямин.