„Пътища извървени“ от Стефан Христов

"Пътица извървени" от Стефан Христов, корица

„Пътица извървени“ от Стефан Христов, корица

Дигитален архив „Стари Цариброд“ публикува първа част от автобиографичната книга на Стефан Христов* „Пътища извървени“. Тя обхваща периода от 1914-та до 1928-ма, когато е организирано неговото изтегляне от Цариброд. В нея той описва своя житейски път, в частност и Цариброд, тясно преплетен с развитието на Българската комунистическа партия. Написана в духа на времето, през 1979-та, в нея той непрестанно възвеличава влиянието и дейността на Партията /както е наричана БКП в България/.

Неслучайно е избрана само първата част на книгата. Централно място заема Цариброд като част от нелегалния канал между София и Виена на БКП. Авторът обстойно и детайлно проследява както създаването на БРСДП /т.с./ в Цариброд, влиянието на Първата световна война, така и развитието и нарастващото влияние на комунизма през годините, до установяването на социализма в България. Включени са връзките между югославската и българската комунистически партии през 20-те години на 20 век, когато в КСХС комунизмът е забранен.

Благодарение на Стефан Христов, имаме възможност да събудим отдавна заспали Царибродчани като Стефан Димитров – Брадата, дядо Симо, Мария Христова /сестра на Стефан Христов/, д-р Константин Гоцев и много други, които са вярвали в идеали на комунизма за свобода и равноправие.

Приятно четене!

„Пътища извървени“, от Стефан Христов, 1979 ,. първа част – ТУК

* Активист и функционер на БКП, завеждащ от 1920 до 1928 пункта на нелегалния канал на ЦК на партията в гр. Цариброд. По решение на Задграничното бюро на ЦК на БКП през 1928 той е прехвърлен в Австрия и в началото на 1929 е изпратен в Париж, където повече от две години участва в дейността на революционната българска емиграция като секретар на Българската група комунисти при ФКП. През 1933 следва Международната ленинска школа на Коминтерна, а по-късно работи в различни съветски организации. Завръща се в България през 1946-та и работи във Върховния стопански съвет, а после в Държавната планова комисия като заместник-председател.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *