След Освобождението на България започва да се отпечатва веднъж годишно „Български алманах“. Всяко издание не следва точно определени правила за съдържанието, което включва както и начина на представяне. Първите алманаси са на български език, а този от 1989-та е определен и за международен, като текста е двуезичен /български и френски/, симетрично разположен на страницата, в колони.
За 1896 година излиза поредното годишно издание на Български алманах. Тук представената информация е изключително разнообразна по своя характер. Алманахът представя годишния църковен календар; как се работи с метричната система; статистика за цялото земно пространство; астрономически седянки с изображения; за живота на Луи Пастйор /1822-1895/; медицински съвети за гледане на новородено; устройство на Българската войска с текстове в табличен вид; различни такси и тарифи /изпращане на писма, колети/; такси за вестници и списания, издавани в чужбина; конституцията на Българското княжество и още много информация, внос на стоки за 1894 г., Данни за преброяване на населението от 1893 г., снимки на различни носии от България и още.
Благодарение на публикувания „Бюджет за разходите на Върховното правителство и годишните заплати на държавните чиновници и служители“ намираме и интересни данни за Цариброд. Така например научаваме, че в Цариброд има I ст. Околийски управител, секретар и регистър-архивар както и полицейски и паспортен пристави при Ж. П. гарата, третокласна болница с по 20 легла /стр. 746/. Царибродската митница е четвъртокласна и включва следния персонал: управител, секретар, помощник на секретаря /само за Цариброд/, оценител, също и магазинер, писар – IV разред, Преглед на жен, старши полицейски стажар, младши конен стражар и младши пеш стражар.
сн. Чиновниците и служителите при Царибродската телеграфна и пощенска станция през 1899 г., личен архив: Мария Гоцева
Работата на Станция Цариброд, част от Българските железници се ръководи от следния състав – началник, чиновник по стоките и багажа, чиновник по движение и телеграфа, ученик, маневрист, стрелочници, чистач на вагон, нощен пазач, преносвачи.
Има назначени мирови съдия и секретар в Царибродско.
Алманахът за 1896-та съдържа както вече споменах и статистически данни за преброяване на населението от 1893 г. Според него в Царибродска околия живеят 12670 /мъжки/ и 11445 /женски/ или общо 24 115 души. Допусната е техническа грешка при представянето на жителите по околии, като са разменени местата на имената на Пазарджишка и Трънска околия. А ето и броя на жителите в Царибродска околия: Берово – 2670, Букорович – 2107, Градине – 1150, Желюша – 2096, Калотина – 2603, Комшица – 3005, Славина – 2227, Смиловци – 2809, Станинци – 1771, Туден – 1292, и в Цариброд – 2304 /стр. 861/.
Това с което е интересен Български алманах за 1896 г, е че представя и по-главните чиновници и търговци във всички градове в България. Тук можем да прочетем имената на околийският началник, кметът, членовете на местната администрация, служителите към Пощите и Телеграфите, Просвещението, Финансите, Правосъдието, Железниците, Военно ведомство /бел. ред. 14-ти Македонски полк/ както и на местни адвокати, кръчмари, шивачи, ханджии, хотелиери и др /виж сн. 1 и сн. 2/ в Цариброд.
За изследователите на Царибродската история едно от най-ценните неща е и отпечатана тук фотография на видовете носии /мъжки и дамски/ в Царибродско. Съвсем спокойно може да отбележим, че това е може би е най-ранната снимка на хора в Царибродски носии от края на 19 век.
